Чинкуе Тере – спираща дъха комбинация от море, лозя, отвесни скали и пъстри къщи!

Ако ви предстой пътуване до Италия, не бива да пропускате Чинкуе Тере – необикновена крайбрежна област, разположена в северозападните части на страната, посещавана от милиони туристи всяка година!

Чинкуе ТереЧинкуе Тере

В превод от италиански език Чинкуе Тере (Cinque Terre) означава пет земи. Бреговата ивица, петте села, разположени по нея (Монтеросо ал Маре, Вернаца, Корнилия, Манарола и Риомаджоре), както и околните на тях склонове са част от националния парк ‘Чинкуе Тере’, който от 1997 година насам е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

пристанището на Вернацапристанището на Вернаца

Монтеросо ал Маре – най-ранните сведения за селото са от 1056 година. То е и най-голямото от всички в Чинкуе Тере. Тук се намира католическата църква ‘Сан Джовани Батиста’, изградена през 14-ти век.

Вернаца – съгласно древни писмени източници селището датира от 1080 година. Сред най-значимите културни паметници е църквата ‘Санта Маргерита д’Антиохия’, издигната в началото на 14-ти век.

Корнилия – тук се намира църквата ‘Сан Пиетро’, издигната върху руините на предишна сграда отново през 14-ти век.

Манарола – селището е основано през 12-ти век. Най-значимият паметник на селото е църквата ‘Сан Лоренцо’, построена през първата половина на 14-ти век.

Риомаджоре – за първи път селището се споменава през 1251 година и тук, както при останалите 4 села, най-забележителната сграда е църква. Нарича се ‘Свети Йоан кръстител’ и е построена през първата половина на 14-ти век.

скали Чинкуе Тере

През 12-ти век районът на Чинкуе Тере става част от Генуезката република, просъществувала в периода 1005 – 1797 година. По това време тези земи били особено популярни с лозовите си насаждения и виното, което се правело от тях.

За да устоят на нападенията на турците през 16-ти век, местните подсилват старите укрепления и изградили нови отбранителни кули. В периода 16-19-ти век се отбелязва значителен упадък на района, но благодарение на изградената железопътна линия, свързваща градовете Генуа и Ла Специя, селищата от Чинкуе Тере станали по-достъпни и хората постепенно се завърнали по тези земи.

Риомаджоре по залезРиомаджоре по залез

Може би една от най-привлекателните черти на Чинкуе Тере е липсата на съвременно строителство. Много от туристите предпочитат да посетят селищата пеша, като за целта изминават свързващата ги 12-километрова пътечка (известна като Синята пътечка). Други също не по-малко атрактивни начини са посредством лодка и дори влак, но не и с автомобил. Това от своя страна засилва усещането, че времето е застинало по тези земи! Интересното е, че почти до края на 19-ти век селата от Чинкуе Тере били достъпни единствено по вода.

Синята пътека Чинкуе Тере

Тези, които изберат да посетят селата пеша, поемайки по Синята пътека, преминават покрай лозови насаждения, маслинови и лимонови горички, подредени по стъпаловидни тераси, разположени между отделните селища.

плажът при Монтеросо ал Мареплажът при Монтеросо ал Маре

Противно на общото схващане, че къщите се боядисвали в ярки цветове още от древността, то следва да отбележим, че това започва едва в края на 70-те години на миналия век. По това време американски писател и пътешественик посещава Чинкуе Тере и остава възхитен от красотата на петте крайбрежни селца, след което подробно описва впечатленията си в пътепис.

МанаролаМанаролаСнимки: www.lonelyplanet.com

През последните 50 години районът се развива като туристическа дестинация и с всяка изминала година все повече посетители се радват на гостоприемството на местните жители!