Какво представлява червеевата дупка?

Червеевата дупка е космически обект, който на теория позволява преминаване през време-пространството. Това от своя страна означава, че биха могли да се създадат преки пътища за иначе дълги пътувания във Вселената. Съществуването на червеевите дупки се допуска като възможност в Общата теория на относителността на Алберт Айнщайн. Но тук възникват и следните опасности – червеевите дупки могат да доведат до внезапен колапс на време-пространството, висока радиация и контакт с непозната за нас материя.

Червеева дупкаСнимка: sputniknews.com

На теория съществуването на червеевите дупки е обяснено през 1916 година, въпреки че тогава те не били наричани по този начин. Австрийският физик Лудвиг Флам открива и дефинира бялата дупка*. Според него тя може да се приеме като противоположност на черната дупка*. Входовете на черната и бялата дупка биха могли да се свържат чрез пространствено-времеви тунел.

бяла дупка* – теоретичен космически обект, който изхвърля материя.
черна дупка* – теоретичен космически обект, който поглъща материя. През последните години астрономите събират все повече доказателства в подкрепа на съществуването на черните дупки.

През 1935 година Айнщайн и Нейтън Розен използват Общата теория на относителността, за да развият идея, допускаща съществуването на така наречените ‘мостове’ през време-пространството. Те свързват две точки, като на теория създават пряк път, който да съкрати разстоянието и времето за пътуване. Тези преки пътища били наречени мостове Айнщайн-Розен или червееви дупки.

време-пространствен тунелСнимка: www.space.com

На този етап съществуването на червеевата дупка е нищо повече от хипотеза. Не мисля, че в близко бъдеще ще успеем да открием такава’ – споделя Стивън Хсу, професор по теоретична физика в Университета в Орегон.

В общия случай червеевата дупка се описва като тунел с вход и изход, като има мнения както, че са изцяло прави и скъсяват разстоянието между две точки от пространството, така и че е възможно да са извити и да увеличават разстоянието между тях. Учените предполагат, че самата червеева дупка не може да бъде видяна, а само влиянието ѝ върху преминаващата покрай нея светлина чрез отрицателната си маса. Някои решения на Общата теория на относителността допускат съществуването на времеви-пространствените тунели, като входовете им всъщност представляват черни дупки. Въпреки това учените са на мнение, че черните дупки, образували се при колапс на умираща звезда, не създават тунел във време-пространството.

Червейна дупкаСнимка: cosmos-images1.imgix.net

Не са един и два научнофантастичните филми, които разказват за хора, пътуващи през такива дупки. Но едно такова пътешествие би било далеч по-трудно осъществимо, отколкото си мислим!

Първият проблем на червеевата дупка е размерът. Учените допускат, че тя е с диаметър от около 10–33 сантиметра, като за мащабите на Вселената този размер е микроскопичен. Но предвид факта, че Вселената непрекъснато се разширява, те не изключват възможността този процес да оказва влияние и върху време-пространствените тунели.

черна дупкаСнимка: www.independent.co.uk

Другият проблем е свързан със стабилността им. Червеевите дупки, описани от Айнщайн и Розен, не могат да бъдат използвани за транспорт, тъй като се разпадат бързо.

Необходима е екзотична форма на материята*, която да стабилизира червеевата дупка, а дори не сме напълно сигурни, че такава съществува във Вселената’ – допълва професор Хсу.

екзотична материя* – материя с отрицателна плътност и маса. Такава е наблюдавана единствено при експерименти с вакуум, свързани с квантовата теория.

Съществуват теории, че червеевите дупки може би не само свързват две различни точки в рамките на Вселената, но дори и такива от две различни Вселени. Други теории гласят, че ако време-пространствените тунели имат определено поведение, то те биха позволили пътуване във времето.

пътуване във времетоСнимка: blogs.scientificamerican.com

Чрез червеевата дупка ще можем да пътуваме във времето. Но това няма да бъде никак лесна задача. Ще са необходими огромни усилия и ресурси, не само да превърнем дупката в нещо като машина на времето, но и в последствие да я контролираме’ – споделя астрофизикът Ерик Дейвис.

Но не става въпрос за това, че чрез червеевата дупка ще сме способни буквално да пътуваме във времето. Тя по-скоро би била нещо като пряк път до крайна точка, до която без тази дупка пътят би отнел много повече време’ – доктор Ерик Кристиан, старши научен сътрудник към НАСА.

Днес технологиите все още не ни позволяват нито използването на време-пространствени тунели, нито дори тяхното откриване. Въпреки това учените продължават проучванията в областта с надеждата, че някой ден това ще бъде възможно и пътуванията до отдалечени краища на Вселената ще се превърнат в реалност.