Хатшепсут – най-успешната жена фараон в историята на Египет

Хатшепсут е най-дълго управлявалата жена фараон в Египет – цели 21 години! Живяла в периода 1508г. – 1458г. пр.н.е. тя се счита за един от най-успешните фараони в историята.

Хатшепсутжената фараонСнимка: www.ancient-origins.net

Като единствено дете на египетския цар Тутмос I и кралица Ахмозе(първа съпруга на царя), съдбата на Хатшепсут предопределяла тя също да бъде кралица. Когато била само на 12 години баща ѝ умира и Хатшепсут се омъжва за своя полубрат – Тутмос II(негова майка била втората съпруга на царя). Подобни бракове в Египет били нещо обичайно и се правили с цел запазване чистотата на кралската кръвна линия. По време на управлението на Тутмос II, Хатшепсут приема ролята на негова кралица и първа съпруга.

Тутмос II и ХатшепсутХатшепсут и Тутмос IIСнимка: www.ancient-origins.net

След 15 годишно управление Тутмос II умира, оставяйки Хатшепсут вдовица на 29 годишна възраст. Кралицата нямала син, а дъщеря – Неферура, за разлика от наложницата на царя – Изида, която наскоро била родила момче – Тутмос III.

И тъй като Тутмос III бил твърде малък, за да поеме управлението над страната Хатшепсут става негов ренегат и така тя се превръща в управляващия страната фараон. Тя започнала да носи изкуствена брада и мъжки дрехи не защото искала да заблуди околните, че е мъж, а по-скоро в опит да утвърди авторитета си.

Успяла да убеди жредците да я провъзгласят за дъщеря на бога Ра, което означавало, че ще царува до смъртта си. Но целта ѝ стигала много по-далеч – тя искала да гарантира трона на дъщеря си и била на път да наложи управлението на женска династия – нещо нечувано дотогава! Предполага се, че Тутмос е узнал за намеренията на Хатшепсут и дори женейки се за Неферура той нямало да се възкачи на престола. ‘Любопитен момент’ в тяхната вражда е фактът, че нито Хатшепсут, нито Тутмос са правили опит да ликвидират съперника си – иначе обичайна практика в Египет. Въпреки това остава неизяснена причината за смъртта на двама приближени съветници на Хатшепсут и дъщеря ѝ.

Успешният преход на Хатшепсут от кралица към фараон отчасти се дължал на способността ѝ да привлича влиятелни мъже на своя страна много, от които били облагодетелствани от баща ѝ Тутмос I. Един от най-важните ѝ съветници бил Сененмут, за който се предполага, че бил нейн любовник.

По време на управлението на Хатшепсут Египет просперира. За разлика от много други владетели от династията ѝ, тя се стараела да осигури икономически просперитет на Египет. Била фокусирана върху изграждането и възстановяването на паметници, а завладяването на нови земи било поставено на заден план.

Тя построява храма ‘Djeser-djeseru’ (‘Най-святото от всички свети места’) в чест на Амон, където в последствие е  и погребана. Любопитен факт е, че по време на нейното управление построява и двойка червени гранитни обелиска в храма на Амон в Карнак(най-големият религиозен комплекс в света намиращ се на 2км. от Луксор, Египет) единият, от който е запазен и до днес!

храма ‘Djeser-djeseru’Djeser-djeseru

Кралицата умира в началото на февруари 1458г. пр.н.е. Има известни спекулации свързани със смъртта ѝ. Но се предполага, че Хатшепсут е страдала от тежко кожно заболяване лекувано с мехлем съдържащ токсични съставки. Тестването на артефакти в близост до гробницата ѝ разкриват следи от канцерогенни вещества.

След смъртта й Тутмос се възкачва на престола и стартира ‘кампания’ по изкореняване на паметта на Хатшепсут. За кратко време той унищожава много от паметниците построени от мащехата му, изтрива много от надписите ѝ и изгражда стена около обелиските. Предполага се, че действията му са резултат от факта, че Хатшепсут се е опитала да му отнеме престола.