Флорънс Найтингейл – жената променила професията медицинска сестра!

Флорънс Найтингейл произхожда от богато британско семейство. Родена е на 12-ти май 1820 година във Флоренция (кръстена е на града), но израства в Англия. Баща ѝ вярвал, че жените трябва да бъдат добре образовани, поради което Флорънс усилено изучавала философия, история, италиански, латински и гръцки език, както и нетрадиционни за жените по това време дисциплини като математика и писане.

Въпреки неодобрението на семейството си, през 1850 година тя заминава за Кайзерверт, Германия, където се обучавала за медицинска сестра. Първото ѝ посещение било сравнително кратко – около 2 седмици, но при второто (1851 година) остава за 3 месеца. Време, в което придобива ценни умения и знания, оказали ѝ се в голяма ползва в бъдеще. След като приключила обучението си, Флорънс вече била повече от сигурна в избора си на професия.

домът на Флорънс Найтингейл, понастоящем училищедомът на Флорънс Найтингейл

Тук е моментът да споменем, че през първата половина на 19-ти век хигиената в болничните заведения не била на нужното ниво, а жените работещи като медицински сестри в повечето случаи били или неграмотни, или нямали нужната медицинска квалификация. Това от своя страна по никакъв начин не кореспондирало с представата на Флорънс за подходяща болнична среда и полагащи се медицински грижи за пациентите и тя била твърдо решена да промени статуквото!

Флорънс Найтингейл като млада

В периода август 1853 година – октомври 1854 година в Лондон ръководи институт, в който се грижели за възрастни жени. Междувременно избухва Кримската война* и тъй като Флорънс не можела да остане безучастна, тя се отправя към бойното поле, за да помага на ранените войници. Заминава на 21-ви октомври 1854 година първоначално към Юскюдар (понастоящем район в пределите на Истанбул), а по-късно и към полуостров Крим. Но Флорънс не била сама, защото с нея имало близо 40 монахини и лично обучени от нея сестри. В полевите болници на двете места жените заварили недостатъчно медицински персонал, лоша хигиена и масови инфекции, повечето от които с фатален край. Още през първите дни помещенията били почистени, а ранените старателно обгрижвани (била им осигурена психологическа помощ, подходяща храна, чисти дрехи и превръзки) и резултатът не закъснял! Само в рамките на 6 месеца смъртността значително спаднала – от 42 процента до под 3 процента! Флорънс Найтингейл се завръща в Англия след края на войната.

Кримската война* – конфликт между Русия от една страна и Франция, Сардинското кралство, Османската империя и Британската империя от друга. Разразява се в периода октомври 1853 – февруари 1856 година. Войната приключва със загуба за Русия и подписване на Парижки мирен договор на 30-ти март 1856 година.

По време на престоя си в Крим, след консумацията на прясно мляко, се заразява с бруцелоза (инфекциозна болест). Тъй като условията не позволявали да се подложи на активно лечение, а завръщането в Англия тогава било повече от немислимо за нея, възстановяването ѝ значително се проточило във времето. През следващите години неизлекуваната навреме болест неведнъж я приковава на легло с тежки хронични болки.

Отдадената служба на Флорънс я превръща в герой още по време на войната, за който завръщащите се от фронта войници не пропускали да разкажат на близки и приятели. Тя бързо си спечелва прозвището ‘Дамата с лампата’, тъй като имала навика всяка вечер да навестява болните, за да се уверява, че били добре. Лампата, която държала в ръка, хвърляла мека светлина върху нея и по думите на войниците в тъмното тя наподобявала ангел!

дамата с лампата

През септември 1856 година тя се среща лично с кралица Виктория и принц Алберт, с които обсъжда необходимостта от здравни реформи. Тя излага пред тях подробни записки, които водела по време на престоя си в полевите болници. В тях описвала наблюденията си върху причините, водещи до заболяване и смърт, значимостта на качествената сестринска грижа и трудностите при осъществяването на доставки. Тя вярвала, че много от войниците в болниците загинали поради лошите условия на живот. Резултатите от тази среща не закъснели:

  • болниците се сдобили с канализация и вентилация
  • болничният персонал преминавал задължително обучение
  • започнало да се води болничен архив
  • постепенно започнало изграждането и на санитарни помещения в домовете на хората
  • в армията се провеждали обучителни мероприятия, в които се акцентирало върху профилактиката на болестите

Благодарение на всички тези промени процентът на смъртните случаи спаднал. Но освен всичко останало, Флорънс Найтингейл променя и като цяло отношението към професията медицинска сестра, която вече се ползвала с доверие и уважение от лекари и пациенти!

Флорънс Найтингейл

Флорънс била не само способна медицинска сестра, но и много добра математичка и част от времето си прекарвала в статистически изследвания. 3 години след завръщането ѝ от бойното поле тя се присъединила към Кралското статистическо общество на Англия, а по-късно и към Американската статистическа асоциация.

Благодарение на нея са събрани достатъчно пари и на 9-ти юли 1860 година отваря врати и първото по рода си училище за сестри. Изградено е към лондонската болница ‘Свети Тома’ и не след дълго и по други места в света започват да се появяват подобни учреждения. С изграждането на това училище се поставило началото на професионалната сестринска грижа, каквато я познаваме днес.

Флорънс Найтингейл (в средата) с дипломиран клас от медицински сестри, снимка от 1886 годинаФлорънс Найтингейл и медицински сестри

Тя пише книги и статии на здравна тематика, като по нейна инициатива са изготвяни и различни брошури, отново на същата тема. През 1910 година дава предложение всяка медицинска сестра в края на своето обучение да полага Сестринска клетва. И макар видоизменена тази клетва се полага и до днес от всички, решили да се посветят на тази професия.

статуя на Флорънс Найтингейл в град Дарби, Централна Англиястатуя на Флорънс НайтингейлСнимки: en.wikipedia.org

Почива в съня си на 13-ти август 1910 година, на 90-годишна възраст, в Лондон. Погребана е в графство Хемпшир, Южна Англия. В знак на признателност към делото ѝ, рождената ѝ дата е обявена за Международен ден на медицинската сестра.