Произход на легендите и теорията за кухата Земя

Много истории, митове и легенди разказват за подземни цивилизации, разпростиращи се под цялата повърхност на Земята, свързани с необятна мрежа от тунели. Разказите включват така наречените ‘входове към вътрешната Земя‘. Такива са историите за подземните тунели и галерии в Куева де Лос Тайос в Еквадор, както и входовете към подземия в Андите, Хималаите, пустинята Гоби и под Сфинкса в Гиза.

Теорията за кухата Земя гласи, че планетата не е плътно тяло, като под повърхността има свят, приличащ на този на повърхността, а входовете към него са разпръснати по цялата Земя, включително и на полярните шапки. Тази теория е формулирана преди много години и учени като Едмънд Халей (1656 – 1742) я защитават до последния си дъх.

кухата ЗемяСнимка: vice.com

Едмънд Халей, английски учен, чието име носи Халеевата комета, може би е първият, който разработва научна хипотеза за кухата Земя. След редица проведени изследвания на магнитното поле на Земята, Халей заключил, че наблюдаваните аномалии могат да бъдат обяснени, ако планетата е съставена от две сфери – външна плътна сфера и вътрешна куха, като и двете имат отделни магнитни оси.

В периода 1818 – 1826 година, офицер от американската армия, Джон Симс, също подкрепя тази теория. Според него в недрата на Земята има друг свят, осветяван от нещо като малка звезда, който има планини, гори и езера. Симс опитал да организира национална кампания, чиято цел била да се съберат необходимите средства за провеждането на експедиция до Северния полюс. Идеята му била да се търси вход към вътрешната Земя. Той дори изпратил предложение до американския конгрес с намерението да получи подкрепа от правителството за тази експедиция.

теория за кухата ЗемяСнимка: pinimg.com

За съжаление, Симс така и не доживял експедицията, която се провела през 1838 година. Всъщност целта на проведената мисия по официални данни не била да открие вход към вътрешната Земя, а да се изследва едно от малкото места на света, които все още не са завладени от хората. Експедицията продължила 4 години, като успяла да събере единствено топографски данни за Северния полюс. Въпреки това идеята на Симс се сторила изключително интересна за мнозина писатели като Едгар Алан По и Жул Верн, които написали романи за пътешествия в кухата Земя.

легенди за кухата ЗемяСнимка: www.ancient-code.com

Интересът към теорията за кухата Земя не приключва до тук. В началото на 20-ти век все още имало учени, които подкрепят теорията за свят под земната кора. Личности на високи позиции в нацистка Германия, хора, които твърдо вярвали в древни митове, показвали завиден интерес към тази теория.

По това време учени като Уилям Рийд и Маршъл Гарднър смятали, че могат да предоставят доказателства за съществуването на вътрешната Земя. Един от най-любопитните факти, сочени като аргументи, бил лекото покачване на температурата на въздуха и водата с приближаване до Северния магнитен полюс. Базирайки се на тези и други подобни наблюдения, учените твърдели, че мамутите не били изчезнали, а живеели във вътрешната Земя, както и редица други, смятани за загубени, животински видове.

подземен святСнимка: suncoastskeptics.com

Първият човек, достигнал със самолет и до двата полюса, Ричард Байрд, авиатор от американската армия, написал в доклад след полета си над Северния полюс през 1926 година, че инспектирал около ‘26 000 квадратни километра около и отвъд полюса‘. Частта от изречението му ‘отвъд полюса‘ е основата за пораждането на теории, които гласят, че американското правителство прикрива факта, че Байрд е открил вход към вътрешната земя и дори е влязъл там.

Различни митове и легенди съществуват от най-древните времена. Изключение не правят и тези за дълбините на Земята. Световете под земната повърхност са част и от някои религии. В Християнството, в контраст с ангелите в небесата, обикновено недрата на земята са свързани с демони и зли сили. В Будизма се вярва, че под земята има красив свят, наречен Агарта.

В Тибет има разкази за вътрешния свят и за неговия владетел, който има пратеник на земята. Също така се говори за тунели, които свързват Тибет с вътрешния свят. Те имат пазачи, които не допускат никого там. За подобни тунели се говори също в Египет и Южна Америка, като един от най-популярните е такъв, за който се предполага, че свързва изгубения град Ел Дорадо с външния свят.