Наказателните колонии и ‘Стената на сълзите’ на Галапагоските острови

Галапагоските острови са най-прочути с изключително разнообразната си флора и фауна. Островите са популяризирани от Чарлз Дарвин, който провел задълбочени наблюдения там, спомогнали значително за развитието на теорията за естествения подбор и еволюцията. Днес островите и заобикалящите ги води са защитен национален парк и биологичен морски резерват. Но островите също така имат и тъмно минало.

През 1832 година Галапагоските острови били присъединени към Република Еквадор. Малко след това там били основани наказателни колонии, поради отдалечеността им, което правело евентуалното бягство почти невъзможно. Затворници от континенталната част на Еквадор били транспортирани там и били принуждавани да работят на земеделските земи. Първите колонисти били войници, участвали в неуспешен опит за преврат.

Стената на сълзите
Галапагоски острови

Тежките условия за живот на затворниците предизвикали множество бунтове. Мануел Кобос довел затворници, които да работят на насажденията му от захарна тръстика и кафе и бил убит от тях, когато те възстанили срещу непоносимите условия. Хосе Валдизан, който имал 12-годишен договор с правителството на Еквадор за добиване на рядък вид растение, загинал по време на бунт на работници през 1878 година.

Към края на Втората световна война правителството на Еквадор основало друга ужасяваща колония на остров Изабела, част от Галапагоските острови. През 1946 година 300 затворници били прехвърлени там и принудени да издигнат стена, която нямала никакво предназначение. Затворниците трябвало да вървят дълго разстояние до кариерата, да секат каменни блокове от вулканична скала и след това да ги пренасят обратно до мястото на стената. Много от тях загинали по време на строежа вследствие на тежката работа и лошите условия. През 1958 година затворниците се вдигнали на бунт, при който загинали много от тях. Година по-късно колонията била закрита.

наказателни колонии ЕквадорСнимки: www.amusingplanet.com

Останките от въпросната стена, наречена ‘Стената на сълзите’, с дължина от около 100 метра, все още могат да бъдат видени близо до селището Пуерто Виламил, издигащи се като спомен за едно тъмно минало!