Вълни цунами разкриват тайни, дълбоко пазени от векове

През април 2002 година изследователски екип, спонсориран съвместно от Британското научноизследователско дружество и Индийския национален институт по океанография, открива множество останки във водите край бреговете на древния град Махабалипурам, щата Тамил Наду, Източна Индия.

Град Махабалипурам е построен през 7-ми век от Новата ера и е част от кралството на Палавите, просъществувало в периода 3-9-ти век. Негова столица бил град Канчипурам и от 4-ти до 7-ми век династията на Палавите господствала над земите на днешна Южна Индия.

последният храм от Седемте пагодипоследният храм от Седемте пагоди

В историите предавани от поколение на поколение Махабалипурам е описван като град с ненадмината красота. Според местни легенди великолепието му предизвикало завист у боговете и това било причината да го наводнят и изпратят голяма част от него на морското дъно.

Преданията гласели, че на територията му имало 7 храма с величествена красота – известни още като Седемте пагоди*. Шест от тях били изгубени в морето и само седмата оцеляла, която днес може да се види край морския бряг (построена е през 8-ми век).

пагода* – будистка или индуистка постройка с религиозно-култов характер. Представлява многоетажна кула със стрехи, които често са извити по етажите.

Шотландският писател на бестселъри, Греъм Хенкок, прекарал няколко години в каталогизиране и изучаване на легендите свързани с въпросните пагоди. Той бил част от изследователския екип, чиято основна цел била да изследва щателно района, за да се потвърди теорията за съществуването им.

‘Руините се намират между 5 и 7 метра дълбочина и проучването им бе истинско предизвикателство за нас. На морското дъно открихме основи от стени, счупени колони, части от стъпала и много каменни блокове, разпръснати на площ от няколко квадратни километра. След проведени анализи установихме, че намерените конструкции са изработени от гранит’ – споделя Камлеш Вора, морски археолог от Индийския национален институт по океанография.

Но откритията свързани с древния град не спират дотук!

На 26-ти декември 2004 година, земетресение (със сила между 9 и 9.3 по скалата на Рихтер) с епицентър край остров Суматра, Индонезия предизвиква вълни цунами и Махабалипурам е сред засегнатите от природното бедствие райони. Хилядите тонове пясък, отнесени в океана разкрили руини и скулптури, които векове наред били дълбоко заровени. Сред откритията имало каменен барелеф със слонове и скулптури на лъвове, високи приблизително 2 метра.

една от статуите на лъв, открити след бедствието от 2004 годинастатуя на лъв в Индия

Интересното е, че след вълните-убийци, оцелели туристи и местни твърдят, че за кратко видели 6-те потънали пагоди в морето. В по-ранни сведения, от 18-19-ти век, има сведения на моряци, които също споделят, че са виждали бляскавите медни върхове на пагодите в морето. Въпреки това все още няма неопровержими доказателства за тяхното съществуване.

част от останките, видими при по-ниско равнище на водатадревни руини в моретоСнимки: moocs.southampton.ac.uk

Храмът, оцялял до ден днешен, част от Седемте пагоди, се счита за едно от най-древните религиозни светилища в цяла Индия. Но освен него в Махабалипурам посетителите могат да видят също и около 40 други. Предвид голямата им религиозна и историческа стойност, през 1984 година храмовете на територията на древния град са включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.