Вълни цунами разкриват тайни, дълбоко пазени от векове

През април 2002 година изследователски екип, спонсориран съвместно от Британското научноизследователско дружество и Индийския национален институт по океанография, открива множество останки във водите край бреговете на древния град Махабалипурам, щата Тамил Наду, Източна Индия.

Град Махабалипурам е построен през 7-ми век от Новата ера и е част от кралството на Палавите, просъществувало в периода 3-9-ти век. Негова столица бил град Канчипурам и от 4-ти до 7-ми век династията на Палавите господствала над земите на днешна Южна Индия.

В историите предавани от поколение на поколение Махабалипурам е описван като град с ненадмината красота. Според местни легенди великолепието му предизвикало завист у боговете и това било причината да го наводнят и изпратят голяма част от него на морското дъно.

Преданията гласели, че на територията му имало 7 храма с величествена красота – известни още като Седемте пагоди*. Шест от тях били изгубени в морето и само седмата оцеляла, която днес може да се види край морския бряг (построена е през 8-ми век).

пагода* – будистка или индуистка постройка с религиозно-култов характер. Представлява многоетажна кула със стрехи, които често са извити по етажите.

последният храм от Седемте пагодипоследният храм от Седемте пагоди

Шотландският писател на бестселъри, Греъм Хенкок, прекарал няколко години в каталогизиране и изучаване на легендите свързани с въпросните пагоди. Той бил част от изследователския екип, чиято основна цел била да изследва щателно района, за да се потвърди теорията за съществуването им.

Руините се намират между 5 и 7 метра дълбочина и проучването им бе истинско предизвикателство за нас. На морското дъно открихме основи от стени, счупени колони, части от стъпала и много каменни блокове, разпръснати на площ от няколко квадратни километра. След проведени анализи установихме, че намерените конструкции са изработени от гранит.’ – споделя Камлеш Вора, морски археолог от Индийския национален институт по океанография.

подводно изследване

Но откритията свързани с древния град не спират до тук!

На 26-ти декември 2004 година, земетресение (със сила между 9 и 9.3 по скалата на Рихтер) с епицентър край остров Суматра, Индонезия предизвиква вълни цунами и Махабалипурам е сред засегнатите от природното бедствие райони. Хилядите тонове пясък, отнесени в океана разкрили руини и скулптури, които векове наред били дълбоко заровени. Сред откритията имало каменен барелеф със слонове и скулптури на лъвове, високи приблизително 2 метра.

една от статуите на лъв, открити след бедствието от 2004 годинастатуя на лъв в Индия

Интересното е, че след вълните-убийци, оцелели туристи и местни твърдят, че за кратко видели 6-те потънали пагоди в морето. В по-ранни сведения, от 18-19-ти век, има сведения на моряци, които също споделят, че са виждали бляскавите медни върхове на пагодите в морето. Въпреки това все още няма неопровержими доказателства за тяхното съществуване.

част от останките, видими при по-ниско равнище на водатадревни руини в моретоСнимки: moocs.southampton.ac.uk

Храмът, оцялял до ден днешен, част от Седемте пагоди, се счита за едно от най-древните религиозни светилища в цяла Индия. Но освен него в Махабалипурам посетителите могат да видят също и около 40 други. Предвид голямата им религиозна и историческа стойност, през 1984 година храмовете на територията на древния град са включени в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.