Свещеният триъгълник в Родопите – символ на християнската вяра

Свещеният триъгълник заключен в Родопите от векове пази своите тайни. Известен е още като Свещения енергиен триъгълник образуван от връх Кръстов (1413 метра) каменистото плато Белинташ (1225 метра) и връх Караджов камък (1448 метра). Любопитен факт е, че на който и ‘ъгъл от триъгълника’ да се намирате може да видите другите два! Местността се счита за силен енергиен източник още от древни времена. Може би това е и причината в района да има толкова много изградени светилища!

  • Кръстова гора

    Кръстова гора (нарича се още Родопската Света гора) е местност, която се намира на 16 километра от малкото градче Лъки, област Пловдив. Името на гората произлиза от намиращия се до нея връх Кръстов (висок 1413 метра) в планината Родопи. Любопитен факт е, че частица от кръста, на който е бил разпнат Исус Христос е вградена в позлатен кръст, намиращ се в храма ‘Покров на Пресвета Богородица’.

    В местността е изграден манастирски комплекс, който включва: църквата ‘Света Троица‘, църквата ‘Покров на Пресвета Богородица‘ (построена 1995 година), 12 параклиса построени в чест на апостолите и 120 места за нощувка. В параклиса ‘Света Троица‘ се намира и кръстът подарен от Цар Борис III през далечната 1939 година. Всяка година на 14-ти септември* комплексът става притегателен център за хиляди вярващи. Съществува поверие, според което в навечерието на празника небето се отваря и всяка молитва бива чута!

    14-ти септември* – на този ден празнуваме Кръстовден, един от най-големите християнски празници.

    Кръстова гора

    Кръстова гора в РодопитеСнимки: www.crossforest.com

  • Белинташ

    Белинташ е светилище, разположено върху каменисто плато високо в Родопите (над селата Долнослав, Тополово и Мостово). То е с форма на фуния (в посока север-юг с дължина 300 метра и при 1225 метра надморска височина) и в най-ниската си част завършва с тясно каменно дере, а в най-високата му и широка част се намира свещения олтар. На северозапад Белинташ граничи с Кръстова гора, а на югоизток с планинския рид Каракулас.

    След Перперикон, Белинташ е следващото най-голямо светилище в България, изсечено в скалите. Според археолога доктор Борислав Бориславов то дори е по-старо от Перперикон. Според професор Ана Радунчева платото-олтар датира от епохата на енеолита. Доказателство за това са множеството, открити в централната част на светилището керамични съдове, за които е установено, че са от тази епоха. Според някои археолози издълбаните в олтара улеи, кръгли отвори, стъпала и ниши образуват карта на звездното небе. Учените предполагат, че скалното плато се е използвало за извършването на различни ритуали.

    Легенда гласи, че близо до Белинташ древните траки са скрили библиотека. А според друга някъде в района между Караджов камък и Белинташ има заровени несметни богатства. Тези и много други легенди са станали причина за множеството иманярски набези през годините.

    Белинташ

    скално плато БелинташСнимки: commons.wikimedia.org

  • Караджов камък

    Местността и едноименният връх Караджов камък (висок 1448 метра) се намират в рида Градище близо до село Мостово, Западни Родопи. Представлява високо скално плато (с площ около 4550 квадратни метра), в чиито отвесни скали (високи над 100 метра) се е образувал тесен улей, а в него е ‘заклещен’ така нареченият Караджов камък. Светилището се състои от няколко нива. Първото се нарича Долна култова площадка, след което има издълбани стъпала, водещи към по-високата част, в която са открити малки дупки изсечени в скалата.

    През 2003 година археологът доктор Иван Христов (от Националния археологически институт с музей при БАН) прави проучване по време, на което се установило, че местността е изпълнявала функцията на светилище от ранната Желязна епоха до късната Античност.

    Легенда гласи, че Караджа войвода, от станимашкото село Яворово, пазел жителите на околните села от турски набези. Славният хайдутин отмъстил за убитата девойка Драгана (връх Драганица е кръстен на нея), като убил шайка башибозуци докато безчинствали в близкото село Мостово. Когато пловдивският валия* научил за стореното изпратил турска войска, която обградила скалата и убила войводата. От този момент камъкът носи името му. Според друга легенда войводата заровил близо до камъка голямо съкровище.

    пловдивски валия* – управител, губернатор в Османската империя.

    Караджов камък

    връх Караджов камъкСнимки: commons.wikimedia.org