Свещеният камък Омфалос в храма на Аполон

Омфалос представлява символичен артефакт, изработен от камък. Считан за ‘център на света‘ (пъпът на света), началото на живота на Земята, Омфалосът е елемент от древногръцките вярвания, за който се смятало, че може да свърже боговете с хората.

Омфалосът в храма на Аполонсвещен камъкСнимка: www.ancient-origins.net

В гръцката митология се споменава, че титанът Кронос поглъщал децата си веднага след раждането им, тъй като се страхувал от пророчество, според което някой от синовете му ще го свали от трона. Въпреки че погълнал първите си 5 деца, неговата жена, Рея, помолила Гая за помощ, за да спаси 6-тото си дете – Зевс. И така Зевс бил скрит в пещера на остров Крит. Междувременно Рея увила камък в пелени и го дала на Кронос да го погълне, мислейки, че това е 6-тото му дете. Когато Зевс пораснал, той принудил Кронос да освободи братята и сестрите му от корема си. Първо излязъл камъкът, а след него и останалите 5 деца. С тяхна помощ Зевс успял да победи титаните и станал новият цар на боговете.

Кронос, поглъщащ едно от децата сихрамът на АполонСнимка: www.ancient-origins.net

В друг мит, Зевс пуснал два орела на най-отдалечените места на Земята и им заповядал да летят, докато се срещнат в центъра на света. Орлите се срещнали в древния град Делфи, намиращ се на около 120 километра северозападно от Атина. Там Зевс поставил камъка, в подножието на планината Парнас, превръщайки мястото в свещен център за древна Гърция. Тъй като се смятало, че орлите се срещнали в центъра на света, мястото било наречено Омфалос, което означава ‘пъп‘.

Според друг мит, камъкът е поставен на мястото, на което бог Аполон покосил великата Змия, където се намира и храмът на Аполон. На някои древни монети е изобразен камък с увита около него змия, за което се предполага, че е интерпретация именно на тази митична битка.

Кроносгръцка митологияСнимка: www.ancient-origins.net

Въпреки че Омфалосът в храма на Аполон е най-прочутият, той не е единственият такъв. Подобни артефакти има на различни места по света – Тива и Карнак в Египет, както и такива останали от древната Винчанска култура, обитавала северните части на Балканския полуостров в периода от 5500 до 4500 години преди Новата ера. Учените са на мнение, че тези камъни имали различно предназначение. Например много от домовете на хората от Винчанската култура имали подобен камък, който според учените участвал в различни ритуали.

Друг вид Омфалос е така нареченият ‘баатъл‘, който представлява свещен камък, разпространен на територията на древна Леванта. Вместо да маркира центъра на света, ‘баатълът‘ бил свързван с божественото. Не е ясно дали бил боготворен като бог или бил само символ на божественото. За самата дума ‘баатъл‘ се предполага, че произлиза от пуническата дума ‘бетел‘ или симитската ‘бетхел‘, и двете означаващи ‘домът на боговете‘. Според някои древни писатели, свещените камъни били част от паднал метеорит.

Ниша над гробница в град Петра, съдържаща 4 ‘баатъла’център на светаСнимка: www.ancient-origins.net

Един от най-известните ‘баатъли‘ е този от град Емеса (съвременният град Хомс в Сирия). По време на управлението на римския император Елагабал, ‘баатълът‘ от Емеса бил занесен в Рим. Монети, изсечени по време на управлението му, също изобразяват свещения камък.

Монета от времето на император Елагабалдревен свещен камъкСнимка: www.wikipedia.org

Въпреки че не са маркирани с Омфалос, на Земята има още няколко места, за които се счита, че са център на света – древния град на инките Кузко, шумерския град Ериду и град Алахабад в Индия.