Ръкописът на Войнич – неразгадана мистерия на близо 600 години

Ръкописът на Войнич представлява книга, чието съдържание е обект на всевъзможни догадки и предположения от столетия насам. Това, което със сигурност се знае за нея е, че датира от началото на 15-ти век, но авторът, азбуката и езикът, на който е написана, остават мистерия. Смята се, че се е състояла от 272 страници, но за съжаление част от страниците на тайнствената книга липсват и понастоящем те са 240. Предполага се, че умишлено са били откъснати, оставяйки ни да се питаме – каква информация е имало на тях?

кодирана книга мистерияСнимка: www.alphr.com

Цялата книга е изпълнена с най-разнообразни цветни илюстрации, старателно подредени в 6 раздела – ботаничен, биологичен, астрономичен, космологичен, фармацевтичен и рецептурник. Има изображения на корени и листа на растения*, както и цели такива, животни, звезди, луни, зодиакални съзвездия, голи жени, които се къпят в нещо като басейни, а в един от разделите има разгъващи се страници, наподобяващи карта.

растения* – в ръкописа са изобразени 303 растения, като едва 37 от тях са разпознати.

За близо 600 години множество криптографи са правели опити да разшифроват текста в ръкописа, но без особен резултат. Известно е, че е написан в посока отляво надясно с гладък и равен почерк, което подсказва, че най-вероятно авторът му е знаел какво пише. Тук следва да уточним, че съществува хипотеза, според която написаното в книгата не е нищо повече от произволна комбинация от символи или казано по-друг начин – безсмислица. В ръкописа са използвани около 170 000 знака, като се забелязват малки разстояния помежду им, а по-големите разстояния ‘оформят’ приблизително 35 000 ‘думи’. Текстът в книгата е оформен в параграфи.

Най-ранният известен собственик на книгата е императорът на Свещената Римска империя – Рудолф II (1552-1612 година). През следващите векове ръкописът на няколко пъти сменя собственика си, като има и период от около 200 години, по време на който официалните му следи се губят, но се предполага, че книгата била на съхранение в библиотеката на Римската колегия (понастоящем Папски Григориански университет). В началото на 20-ти век Римската колегия е принудена да продаде част от собствеността си поради недостиг на финансови средства. Така през 1912 година тайнствената книга попада в ръцете на антикваря Уилфрид Войнич (1865-1930 година), чието име днес тя носи. След смъртта му, неговата вдовица продава ръкописа на книготърговец, който по-късно я подарява на Йейлския университет, където се намира и до ден днешен.

Уилфрид Войничръкописът на ВойничСнимка: en.wikipedia.org

Теории за езика и съдържанието на ръкописа на Войнич:

  • буквен шифър – според тази теория в книгата се крие смислен текст, закодиран с помощта на някакъв алгоритъм.

  • шифровъчна книга – думите в ръкописа представляват кодове и с помощта на шифровъчна книга или специален речник те могат да бъдат разкодирани.

  • стеганография – техника, известна от 1499 година. Според нея има скрита информация в трудно забележими за читателя данни като например третата буква на всяка дума или броя символи на всеки четвърти параграф, а останалият текст е безсмислица и служи за объркване.

  • визуален шифър – смята се, че текстът всъщност е изписан на иврит, но със силно изкривени букви, за да не може да бъде прочетен или поне не от всекиго.

  • текстът на книгата е написан на несъществуващ език.

  • текстът е комбинация от два езика, от които умишлено не са се използвали гласните, като 60 процента от текста е на немски или английски език, а останалите 40 процента принадлежат на език от романската езикова група. До този извод се е стигнало с помощта на статистически анализ.

  • ръкописът е написан на езика на ацтеките.

  • съкращения на латински език често били използвани в медицинските записки по повод описанието на лековити билки. Това дава основание да се смята, че ръкописът всъщност е наръчник, фокусиран върху здравето на жените. Като аргумент в полза на тази теория е факта, че в древността лечителите са вярвали, че позициите на планетите и звездите оказват влияние върху здравето на човека.

  • През месец май 2019 година доктор Джерард Чешър, изследовател от Университета в Бристол, Великобритания заявява, че е декодирал мистериозния ръкопис. Според него той е написан на мъртвия проторомански език. Следва да отбележим, че научните среди оспорват истинността на работата му, определяйки преводите му като ‘безсмислени’, тъй като подобен език не съществувал. След изявлението на доктор Чешър и широкия медиен отзвук, който предизвикал от Университета в Бристол се разграничили от труда му, определяйки го като личен.

Разкрития през последните години

През 2014 година ботаникът Артър Тъкър и пенсионираният изследовател в областта на информационните технологии Рексфорд Талбърт заявяват, че са разкрили част от тайнствените растения и животни, изобразени в ръкописа на Войнич! Тъкър и Талбърт разгадават 37 растения, 6 животни и 1 минерал (болеит), след като открили техни еквиваленти, характерни за земите заключени между Тексас и Калифорния на север и Никарагуа на юг през 16-ти век.

Въз основа на откритието си двамата допускат, че ръкописът произхожда от Централна Америка, както и, че е написан на изчезнал вече писмен диалект на мексиканския език нахуатъл.