Ръкописът на Войнич – неразгадана мистерия на близо 600 години

Ръкописът на Войнич представлява книга, чието съдържание е обект на всевъзможни догадки и предположения от столетия насам. Това, което със сигурност се знае за нея е, че датира от началото на 15-ти век, но авторът, азбуката и езикът, на който е написана, остават мистерия. Смята се, че се е състояла от 272 страници, но за съжаление част от страниците на тайнствената книга липсват и понастоящем те са 240. Предполага се, че умишлено са били откъснати, оставяйки ни да се питаме – каква информация се е съдържала в тях?

кодирана книгаСнимка: www.alphr.com

фрагмент от раздела с рецептитайнствена книгаСнимка: en.wikipedia.org

Цялата книга е изпълнена с най-разнообразни цветни илюстрации, старателно подредени в 6 раздела – ботаничен, биологичен, астрономичен, космологичен, фармацевтичен и рецептурник. Има изображения на корени и листа на растения*, както и цели такива, животни, звезди, луни, зодиакални съзвездия, голи жени, които се къпят в нещо като басейни, а в един от разделите има разгъващи се страници, наподобяващи карта.

растения* – в ръкописа са изобразени 303 растения, като едва 37 от тях са разпознати

слънчоглед, ботанически разделмистериозна книгаСнимка: en.wikipedia.org

животни, биологичен разделтайнствена книга ръкописът на ВойничСнимка: steemitimages.com

За близо 600 години множество криптографи са правели опити да разшифроват текста в ръкописа, но без особен резултат. Известно е, че е написан в посока отляво надясно с гладък и равен почерк, което подсказва, че най-вероятно авторът му е знаел какво пише. Тук следва да уточним, че съществува хипотеза, според която написаното в книгата не е нищо повече от произволна комбинация от символи или казано по-друг начин – безсмислица. В ръкописа са използвани приблизително около 170 000 знака, като се забелязват малки разстояния помежду им, а по-големите разстояния ‘оформят’ приблизително 35 000 ‘думи’. Текстът в книгата е оформен в параграфи.

страница от биологичния разделмистериозна книга ръкописът на ВойничСнимка: en.wikipedia.org

Най-ранният известен собственик на книгата е императорът на Свещената Римска империя – Рудолф II (1552-1612 година). През следващите векове ръкописът на няколко пъти сменя собственика си, като има и период от около 200 години, по време на който официалните му следи се губят, но се предполага, че книгата е била на съхранение в библиотеката на Римската колегия (понастоящем Папски Григориански университет). В началото на 20-ти век Римската колегия е принудена да продаде част от собствеността си поради недостиг на финансови средства. Така през 1912 година тайнствената книга попада в ръцете на антикваря Уилфрид Войнич (1865-1930 година), чието име днес тя носи. След смъртта му, неговата вдовица продава ръкописа на книготърговец, който по-късно я подарява на Йейлския университет, където се намира и до ден днешен.

Уилфрид ВойничУилфрид ВойничСнимка: en.wikipedia.org

Теории за езика и съдържанието на ръкописа на Войнич:

  • буквен шифър – според тази теория в книгата се крие смислен текст, закодиран с помощта на някакъв алгоритъм.
  • шифровъчна книга – думите в ръкописа представляват кодове и с помощта на шифровъчна книга или специален речник те могат да бъдат разкодирани.
  • стеганография – техника, известна от 1499 година. Според нея има скрита информация в трудно забележими за читателя данни като например третата буква на всяка дума или броя символи на всеки четвърти параграф, а останалият текст е безсмислица и служи за объркване.
  • визуален шифър – смята се, че текстът всъщност е изписан на иврит, но със силно изкривени букви, за да не може да бъде прочетен или поне не от всекиго.
  • текстът на книгата е написан на несъществуващ език.
  • текстът е комбинация от два езика, от които умишлено не са се използвали гласните, като 60 процента от текста е на немски или английски език, а останалите 40 процента принадлежат на език от романската езикова група. До този извод се е стигнало с помощта на статистически анализ.
  • ръкописът е написан на езика на ацтеките.
  • съкращения на латински език често били използвани в медицинските записки по повод описанието на лековити билки. Това дава основание да се смята, че ръкописът всъщност е здравен наръчник, фокусиран върху здравето на жените. Като аргумент в полза на тази теория е факта, че в древността лечителите са вярвали, че позициите на планетите и звездите оказват влияние върху здравето на човека.

страница от фармацевтичния разделсредновековна книгаСнимка: en.wikipedia.org