Зараждане и развитие на рицарските турнири

Първоначално кървави боеве, често завършващи със смърт, с течение на времето рицарските турнири се превърнали в същински спектакли, като популярността им може да се сравни с тази на футбола в наши дни. На турнирите рицарите демонстрирали смелостта и мъжеството си. За тях били важни победите, носещи слава, привличащи жените и превръщащи ги в герои.

Рицарите били идеал за военно съсловие през Средновековието. Те не само защитавали земите на господарите си, но и воювали за нови такива. За тези мъже войната била професия и призвание. Но когато настъпвал мир, рицарите не оставяли оръжието, а търсели приключения на други места – такива били турнирите.

рицарски турнирСнимка: pixabay.com Автор: Gellinger

В първите подобни бойни игри все още нямало установени правила и често 50, 100 и дори повече рицари влизали в двубой помежду си. Но освен всичко останало за тях това било и своеобразна тренировка за момента, в който отново ще излязат на бойното поле, за да бранят интересите на владетелите. И както при войната и конфликтите, така и по време на турнирите също имало смърт и тежки наранявания. Първа помощ била оказвана от така наречените ‘бадери’. Сред специалните им умения били ампутациите, до които се прибягвало в опит да се спаси живота на рицаря. Независимо от това смъртността по време на тези турнири оставала висока.

Ранните турнири не били толкова церемониални, като тези представяни в съвременните кинопродукции. При тях мъжете в доспехи се срещали на полето или в горите. Битките се водели с остри оръжия, но не само за гордост и слава, а и за парична награда и дял от трофеите. Обикновено загубилият се разделял с коня и оръжието си, а не рядко пъти и с живота си.

При турнира рицарят търсел плячка, печалба. Но обикновено не ги запазвал, а ги пропилявал. Вероятно рицарят искал да се разграничи от гражданина, който трупал богатството си. Рицарите се ръководили от принципа, че са свободни мъже, които могат не само да се бият и убиват, но и да пропиляват печалбата. За тях това било белег на истинската свобода’ – Карл-Хайнц Гьотерт, професор по немска филология в Университета в Кьолн.

И ако под ‘рицар’ дълго време се разбирало член на средновековно съсловие от професионални войници, то по-късно през Средновековието ‘рицар’ се превръща в благородническа титла.

ръкавици на рицарСнимка: pixabay.com Автор: ID 4317940

С течение на времето се въвели строги правила, които до края на 13-ти век оформили регламента за провеждане на рицарските турнири. Допускали се единствено рицари с безупречна репутация, като самозванците нямали право на участие. Имало също така изисквания към защитното въоръжение. Ездачите носели ковани доспехи, които с времето се усъвършенствали (пример са цепнатините и подпорите за врата, подобни на тези при шлемовете на състезателите от ‘Формула 1’). С цел да се намалят смъртните случаи се изисквало вече копията да бъдат с повишена чупливост (с отрязани върхове или кухи), за да се чупят по-лесно при удар. Друг задължителен атрибут бил гербът – отличителен белег за благородническия произход на рицаря и положението му в родовата йерархия.

Турнирите се превърнали в основно социално събитие за всички класи – от селяните до краля. Но освен това те били и добра възможност за изпитването на нови военни екипировки.

Смята се, че рицарските турнири се зараждат през 12-ти век на територията на днешна Франция, след което стават популярни в земите на съвременна Англия и Германия.