‘Пустинните хвърчила’ – древна ловна техника в арабския свят

През 1920 година, пилот от британските въздушни сили, прелетял над пустините в Израел, Йордания и Египет и забелязал странни линии и форми на земята. Те му заприличали на обикновени хвърчила, откъдето произлиза и името им – ‘пустинни хвърчила’. Това бил първият човек от запада, който вижда тези фигури, въпреки че бедуините знаят за тяхното съществуване от хиляди години. Местните наричат фигурите ‘произведението на старите хора’. След това откритие, хиляди други хвърчила са идентифицирани, разпръснати от Арабския и Синайския полуостров на юг, чак до земите на Турция на север.

пустинни хвърчилаСнимка: archaeologynewsnetwork.blogspot.com Автор: David D. Boyer APAAME_20080925_DDB-0237

Пустинните хвърчила’ се състоят от две каменни стени, с различни височина и дебелина, които водят началото си далеч една от друга, като започват да се приближават, образувайки нещо като фуния. В края си фунията не е затворена, а води до кръгло ограждение или яма, които варират от няколко метра в диаметър до няколко стотин метра. Някои от тях са толкова големи, че могат да се видят на сателитни снимки в приложението Google Earth. Съдейки по формата и височината на хвърчилата, учените предполагат, че били използвани като капан за дивеч, чиято цел била да улавя цели стада.

Археолозите дълго подозирали, че мистериозните ‘пустинни хвърчила’ се използвали за лов, предимно газели, но до 2011 година не били открити никакви следи, доказващи това. И тогава, екип от местни и американски археолози намерили множество кости от персийска газела в ‘пустинно хвърчило’ в Североизточна Сирия, датирани от 4-то хилядолетие преди Новата ера. Това според учените е пряко доказателство за какво били използвани тези структури.

Повечето ‘пустинни хвърчила’ са построени в периода 4000–2000 години преди Новата ера, но има и такива, които са значително по-стари – 8000 години преди Новата ера. Както други древни структури, така и ‘пустинните хвърчила’ били изграждани на удобни за целта места – предимно равни повърхности между високи скали или дълбоки дерета. Някои структури не завършвали с ограждение, а с дълбока яма, обикновено между 6 и 15 метра. При тях е изградено нещо като рампа, което според археолозите се правело, за да увеличи общата височина до дъното на ямата.

Изграждането и използването на подобни съоръжения предполага голям брой хора и изключителна организация. Учените са на мнение, че древните хора познавали много добре движението на стадата и имали добре изградени ловни стратегии, за да могат да ги преследват и насочват към ‘пустинните хвърчила’.