Калонг – прилепът, забранен да се докосва от обикновени хора!

Калонгът, известен още и като летяща лисица, е сред най-големите прилепи на планетата. Бозайник, представител на семейство Плодоядни прилепи, който населява Югоизточна Азия.

Различават се цели 62 вида летящи лисици! Ето защо не е никак чудно, че ако теглото на едни е едва 120 грама, то други са над 9 пъти по-тежки или около 1100 грама! При всички видове мъжките екземпляри са по-едри от женските. Размахът на крилете достига забележителните 1.5 метра, което от своя страна нарежда летящата лисица сред първенците при прилепите по този показател.

летяща лисица животноСнимка: sydneybats.org.au

Летящите лисици са в разнообразни цветове и окраски – от жълт или червен цвят до такива на райета или точки.

Получава името си заради приликата в муцунката и големите триъгълни уши с тези на лисицата. Може да развие скорост до около 30 километра в час. Живее на колонии, които могат да достигнат до десетки хиляди екземпляра.

Храни се предимно с плодове и цветове на различни растения, но насекомите също присъстват в менюто му. В случай на липса или недостатъчно храна изминава десетки километри, за да си я набави. Любопитен факт, свързан с храненето на този прилеп е, че дневно той поглъща храна равняваща се на между 25 и 35 процента от собственото му тегло!

Този прилеп е важна част от екосистемата, тъй като хранейки се с цветовете на растенията, той помага за опрашването им. В тази връзка доктор Джъстин Уелберген, старши преподавател в Университета на Западен Сидни, Австралия споделя:

Има няколко вида евкалипт, които отделят нектар единствено през нощта. Това от своя страна прави летящата лисица особено ценна в процеса на тяхното опрашване’.

прилеп който прилича на лисицаСнимка: sydneybats.org.au

Активен е предимно нощем. Характерното за този вид прилепи е, че има чувствително обоняние и отлично развито зрение, на което разчита, за да се предвижва и търси храна (не си служи с ехолокация).

След като прекарва значителна част от живота си с главата надолу, не е чудно, че дори и чифтосването при летящата лисица е по този начин. Ражда веднъж годишно едно, рядко две прилепчета (в този случай шансът и двете да оцелеят е изключително малък). В зависимост от вида летяща лисица, бременността продължава между 140 и 190 дни. През първите месеци малкото не може да лети и е напълно зависимо от майка си. То често остава вкопчено в тялото ѝ, дори когато майката излиза да си търси храна през нощта. Майчиният инстинкт при летящата лисица е изключително силен, вероятно поради ниската възпроизводителност. Така например, дори след загубата на малкото в следствие от атака на хищник, има сведения, според които майката в продължение на около седмица кръжи около мястото, където го е видяла за последен път и го вика.

Продължителността на живота на прилепа варира в много широки граници – от 15 до около 30 години. До 15 години живее ако се намира в дивата природа и между 20 и 28 години, ако се отглежда в плен от човека. Регистриран е случай на летяща лисица, отглеждана в плен, която доживява до 31 години и 5 месеца.

колония от прилепиСнимка: sydneybats.org.au

От древни времена летящата лисица заема място в културата на различни народи. На островното кралство Тонга* тя се счита за свещено животно. Поради тази причина е собственост на краля и хората, които не са с кралско потекло нямат право да я докосват.

кралство Тонга* – намира се в южните части на Тихия океан.

Летящата лисица се лови (и не само този вид), за да се изсуши и в последствие продаде като сувенир. В някои местни култури тя бива използвана при направата на лекарства. Друга причина за ловът ѝ са щетите, които нанася върху плодните насаждения, а в някои райони хората дори се хранят с нея. Негативен ефект върху популацията ѝ оказва също обезлесяването на районите, които обитава.

По оценка на Международния съюз за защита на природата (IUCN) статусът на всичките 62 вида летящи лисици изглежда по следния начин:

  • 14 вида са в категория безопасен
  • 6 вида са с нисък риск
  • 20 вида са уязвими
  • 7 вида са застрашени
  • 3 вида са критично застрашени
  • 4 вида са изчезнали
  • 8 вида са с недостатъчни данни