Пещерата на ръцете в Патагония, Аржентина

Праисторическо скално изкуство, отпечатъци от ръце и други рисунки са разпръснати по цялото земно кълбо, като са започнали да се появяват преди повече от 30 000 години. Но пещерата Куева да лас Манос в Патагония, Аржентина съдържа уникална колекция от скални рисунки.

скално изкуство АржентинаСнимка: commons.wikimedia.org Автор: Mariano (CC BY-SA 3.0)

Името на пещерата ‘Куева да лас Манос’ в превод означава ‘пещерата на ръцете’. Тя се намира в долината на река Пинтурас в провинция Санта Круз, Аржентина, на около 160 километра южно от град Перито Морено. Разбира се, пещерата получава името си от многобройните рисунки на ръце по стените си. Някои от скалните изображения са направени от ловци събирачи, за които се предполага, че са обитавали района преди около 9000 години. Това предположение е продиктувано от направените анализи на малки тръбички, изработени от кост, които били използвани за разпръскване на багрилото върху ръка поставена на стената.

Пред входа на пещерата се издига каменна стена, покрита с множество рисунки на ръце. Повечето от тях са леви, което предполага, че авторите им са изобразили собствените си ръце, като са държали тръбичката с дясната си ръка.

Поради малкия размер на ръцете има теория, която гласи, че това е било част от ритуал за възмъжаване. Малките момчета е трябвало да изрисуват ръцете си върху стена в пещерата, за да бъдат приети в ловната група.

Във вътрешността на пещерата се наблюдават общо 5 участъка с концентрация на скално изкуство, като ясно се отличават различни времеви периоди, през които е изрисувано. За багрило са използвани естествени пигменти – железен оксид за червено и лилаво, каолин за бяло и манганов оксид за черно.

Освен рисунките на ръце в пещерата има също така и изображения на хора и животни като гуанако (представител на семейство Камилови), нанду (вид щраус), котки и други животни. Различават се и геометрични фигури, вълнообразни линии, рисунки на Слънцето, както и няколко ловни сцени.

Пещерата на ръцете Аржентина

Изключително любопитни са ловните сцени, тъй като на тях са изобразени ловни стратегии. Различават се методи за обграждане на животни и устройване на засади, както и използване на болеадорас*. Някои сцени изобразяват отделни ловци, а други цели групи от 10 или повече мъже.

болеадорас* – ловно метателно оръжие, състоящо се от два или три кожени ленти или ремъци с дължина между 1 и 1.5 метра, като към краищата им са прикрепени камъни с диаметър около 10 сантиметра обвити в кожа.

Според учените рисунките принадлежат на 3 отделни култури, поради установените времеви и стилистични разлики. Първата група рисунки е на така наречените ловци на дълги разстояния, чиято основна плячка била гуанакото. Около 7000 години преди Новата ера втората група започнала да прави рисунки на ръце, като тук вече не присъстват ловни сцени. Този период продължава до около 3300 години преди Новата ера, като скалното изкуство включва и геометрични фигури, както и украсени човешки и животински силуети. Около 1300 години преди Новата ера рисунките се променят отново, като на преден план изпъкват тези с ярко червени пигменти, изобразяващи абстрактни геометрични фигури. Учените са на мнение, че третата група рисунки принадлежи на народът теуелче, който обитавал земите на Патагония чак до пристигането на първите испански заселници.

древно пещерно изкуствоСнимка: commons.wikimedia.org Автор: Marianocecowski (CC BY-SA 3.0)

За пръв път пещерата е изследвана през 1949 година, а по-задълбочени проучвания са направени през 60-те години на 20-ти век. През 1999 година пещерата Куева да лас Манос е включена в Списъка на световното културно наследство на Юнеско.