Магурата – тайнствената пещера на Северозапада!

Пещерата Магура (славянско име, което означава ‘хълм‘) се намира на карстовия рид Рабишка могила, област Видин. От 1942 до 1972 година носи името Рабишка пещера. Входът ѝ е разположен на югозападния склон на могилата, при надморска височина от 371 метра. Магурата е една от най-големите и посещавани пещери в България. Разпростира се на около 30 000 квадратни метра площ, а общата дължина на всички открити галерии е около 2500 метра.

магурата

Според последните геохроноложки изследвания е започнала да се образува преди около 15 милиона години. Учените предполагат, че когато пещерата е била в пределите на Римската империя робите са я използвали като подслон. Намереният обезглавен женски скелет със златни накити в една от залите на пещерата подсказва, че в нея са се извършвали жертвопринушения.

пещерата магура

Магурата осигурява изключително благоприятни условия за живот на прилепите и не случайно в нея са намерили дом цели 8 вида: остроух и дългоух нощник, голям нощник, трицветен нощник, дългопръст нощник, малък, голям и южен подковонос.

пещера в област видин

пещера магура област видин

рабишка пещера

Част от залите в Магурата са:

Триумфалната зала (входна за пещерата) – разполага се на 5 000 квадратни метра площ, висока е 21 метра и е дълга 128 метра. Тук могат да се видят добре запазените основи на отделните жилища и пещи. По време на проучванията на пещерата са открити разнообразни глинени съдове от бита на древните хора, кости на домашни и диви животни.

Галерията с рисунките – залата наподобява дълъг коридор, а стотиците древни рисунки са разположени и по двете му стени. Направени са с прилепен тор (гуано) и са обособени в няколко групи. Сред тях могат да се видят животни, знаци, неправилни линии, фигури на жени и мъже.

Доскоро се смяташе, че възрастта на рисунките е не повече от 7000 години, но археолози в Германия откриха плочка от слонова кост, върху която е изгравирано изображение. Плочката съвпада едно към едно с друга такава открита в Магурата. За находката в Германия се знае, че е от времето на миграцията на кроманьоненца, което е от преди 40 000 до 43 000 години. Това е основание да се смята, че най-древните рисунки в Магурата датират от този период. По-старите от тях се характеризират с барелефна форма (тези рисунки са с около 2 до 4 милиметра по-изпъкнали спрямо заобикалящата ги скална повърхност). Това е така защото гуаното запазва скалата под тях непокътната, а останалата се руши или изветря под влияние на атмосферните процеси.

скални рисунки

пещерни рисунки

древни рисунки в магурата

Зала срутището – името ѝ идва от множеството срутени скални късове от стените и тавана. Висока е около 27 метра и е дълга 85 метра.

Слънчевата зала – в нея може да се види годишен слънчев календар от периода на късния неолит. В него са отбелязани пролетното и есенното равноденствие, зимното и лятното слънцестоене.

Зала падналият бор – името произлиза от паднал 11-метров сталагмит, чиято форма наподобява тази на бор. Залата е висока 14 метра и е дълга 102 метра. В нея се намира и най-ниската точка в цялата пещера – на 50 метра под входа.

скални образувания

Зала на сталактоните – една от най-големите зали по площ в цялата пещера, висока е 15 метра и е дълга 92 метра. Тук се намират Малкият сталактон, Големият сталактон (висок 20 метра) и сталагмитите ‘Двамата братя‘.

Зала санаториума – за кратко време (1974-1975 година) се е ползвала като болнично помещение за лечение на хора, страдащи от астма. Доколкото е известно експеримента е дал добри резултати, но не се знае защо ‘болницата е била затворена‘.

скални образувания в пещератаСнимки: commons.wikimedia.org

Изходната зала – дълга е 112 метра, а в краят ѝ се разкрива красива гледка към Рабишкото езеро.

На 3-ти май 1960 година пещерата е обявена за природна забележителност и паметник на културата, а на 2-ри юли 1961 година е отворена за посещения. По последни данни туристите са повече от 60 000 на година.