По пътя на прочутото Панагюрско златно съкровище

Сутринта на 8-ми декември 1949 година, когато са се запътвали за работа, братята Дейкови едва ли са си представяли, че само след няколко дни от никому известни за тях ще научи цяла България, а в история ще останат записани като откриватели на Панагюрското златно съкровище! То е намерено в покрайнините на града и по-точно в района на керемидената фабрика ‘Мерул’, където Михаил, Павел и Петко Дейкови копаели, с цел добив на глина за тухли.

братята Дейкови със съкровищетобратя Дейкови със съкровищетоСнимка: en.wikipedia.org

Какво се случва след като братята откриват златото?

Те извадили съдовете от земята, след което ги измили внимателно в близката река и ги занесли в Околийския народен съвет. През следващите няколко дни съкровището било изложено на показ във витрина в Хавлиената фабрика, където местните имали възможност да го видят. Не след дълго експоната е преместен в Археологическия музей в Пловдив, а по-късно и в София, където първоначално се съхранявал в Националния археологически институт, а по-късно и в Националния исторически музей.

Когато ги попитали какво искат в замяна за безкористната си постъпка, братята не поискали нищо конкретно, но разказали, че копаели глина, за да си построят домове. В знак на благодарност държавата финансирала строежа на три къщи – за всекиго по една.

Панагюрско златно съкровищеСнимка: en.wikipedia.org

Произход на съкровището

Смята се, че е изработено в пристанищния град Лампсак, днешна Северозападна Турция. Според археолози златните предмети са били използвани за ритуални цели. Нещо повече, фактът, че са изработени изцяло от злато навежда на мисълта историците, че някогашният им собственик бил много заможен и влиятелен, като не изключват възможността това да е бил дори и владетел от племето одриси*. Последвалият анализ на артефактите показал, че златото датира от края на 4-ти век и началото на 3-ти век преди Новата ера. Експертите са на мнение, че златното съкровище било заровено с цел то да бъде опазено от келтското нашествие през 278 година след Новата ера.

одриси* – тракийско племе, което имало свое царство – Одриското, просъществувало в периода 460 година преди Новата ера – 46 година след Новата ера. Земите им се простирали на територията на днешна България, Северна Гърция и Северозападна Турция.

Панагюрското съкровищеСнимка: www.geocities.ws

Какво точно представлява Панагюрското съкровище?

По своята същност това е тракийски златен комплект, състоящ се от 9 съда:

  • 1 фиала*
  • 3 антропоморфни кани
  • 4 зооморфни ритона*
  • 1 амфора-ритон

фиала* – съд, използван по време на ритуали. Изработвал се предимно от благородни метали, а в редки случаи и от керамика.
ритон* – съд, използван по време на ритуали. Изработвали са се от благородни метали, рог или череп на животно и по-рядко от глина.

Общото тегло на Панагюрското съкровище е приблизително 6.2 килограма. Златните артефакти се отличават с богата орнаментика, чиито мотиви са често срещани при предмети с тракийски и елински произход.

Златните съдове:

  • фиала – може да се каже, че по форма наподобява тава. Златният съд е богато украсен с растителни орнаменти, жълъди и лица на хора, подредени в концентрични кръгове.

    фиалазлатна фиалаСнимка: www.archaeologicalmuseumplovdiv.org

  • антропоморфни кани – изработени са във формата на глави на жени. Дръжката и при трите ритона е завършена с крилат сфинкс.

    антропоморфна канаСнимка: www.archaeologicalmuseumplovdiv.org

    златна антропоморфна канаСнимка: www.archaeologicalmuseumplovdiv.org

    антропоморфна кана Панагюрско съкровищеСнимка: www.archaeologicalmuseumplovdiv.org

  • зооморфни ритони – един от тях е изработен във формата на глава на овен, един на козел и два на елен лопатар. Ритонът, наподобяващ козел няма дръжка, а другите три имат такава, изобразяваща лъв.

    ритон във формата на глава на елен лопатарритон Панагюрско съкровищеСнимка: www.archaeologicalmuseumplovdiv.org

    ритон във формата на глава на елен лопатарритон Панагюрско златно съкровищеСнимка: www.archaeologicalmuseumplovdiv.org

    ритон във формата на глава на овензлатен ритонСнимка: www.archaeologicalmuseumplovdiv.org

    ритон във формата на козазооморфен ритонСнимка: www.archaeologicalmuseumplovdiv.org

  • амфора-ритон – върху съда ясно се различават фигурите на войни, а двете ѝ дръжки са във формата на кентаври.

    амфора-ритонзлатна амфора-ритонСнимка: www.archaeologicalmuseumplovdiv.org

От десетилетия съкровището обикаля света, за да могат хора от всички краища на света да го видят и научат повече за траките, обитавали в античността териториите на днешна България.