Какво отличава Паленке от всички останали градове на маите?

Първите писмени сведения за града на маите са от испанския изследовател Педро Лоренцо де ла Нада и датират от 1567 година.

Докато правел проучвания в мексиканския щат Чиапас, и по-точно в района на река Усумасинта, испанецът попаднал на каменни храмове и площадки. Те били построени от маите, но по неясни причини ги изоставили. Изследователят кръстил мястото Паленке (в превод от испански език означава ‘укрепление’).

руини от древен градСнимка: pixabay.com Автор: petrs

Днес градът е едно от най-посещаваните археологически места в Мексико. Той е богат източник на информация, защото голяма част от това, което знаем за цивилизацията на маите е благодарение на него!

В сравнение с други открити градове на маите (Калакмул бил с население между 100 000 и 200 000 души, а Тикал с около 50 000 души), Паленке е сравнително малък. През 2003 година Дейвид Стюарт от Музея по археология и етнология към Харвардския университет установява, че в града живеели не повече от 6000 души.

Големият интерес, който Паленке предизвиква не е породен нито от размера, нито от възрастта му. Причината, поради която той е толкова важен за археолозите е, че се отличава с архитектурната си изобретателност и изключително подробните записи, описващи част от историята и културата на маите!’ – споделя Майкъл Караско, асистент по история на изкуствата в Държавния университет във Флорида.

Според изследователите Паленке датира от 200-600 година след Христа, но по-голямата част от информацията за града е от периода 600-900 година след Христа. Множеството надписи по стените на постройките дават възможност на археолозите да съставят, макар и непълна, първата времева линия на владетелите на града.

Според Караско владелите на града не били много. Предполага се, че първият бил Пакал Велики (603-683 година) наследен от сина си К’инич Кан Бахлам (635-702 година), а в последствие е управлявал и внукът му К’инич Акул Мо’ Нааб (678-736 година).

По време на тяхното управление били построени групата на храмовете на кръста (Храма на Слънцето, Храма на кръста и Храма на украсения кръст, разположени на хълма Мирадор), Храма XIX и Храма на надписите. За последния се твърди, че е един от най-богатите исторически извори, разкриващи ни света на маите и описва около 200 години от историята на Паленке!

руини от ПаленкеСнимка: pixabay.com Автор: dassel

Той достига разцвета си през 7-ми век, превръщайки се във важен религиозен, културен и политически център. Но през 16-ти век когато испанците достигнали Чиапас, Паленке е изоставен и потъва в джунглата за стотици години.

През 1952 година мексиканският археолог Алберто Руз Луилиер открил гробницата на Пакал Велики. Малко след това, Паленке се превръща в един от най-изследваните археологически обекти не само за Северна, но и за Южна Америка.

Дейвид Фрийдъл от Южния методистки университет в Далас от дълги години изучава историята и културата на маите. Той споделя, че в гробницата на Пакал Велики намерили саркофаг, върху който е гравиран образа на мъж, готвещ се да изкачи дърво достигащо небето. По време на разкопките са открити общо три кралски гробници със свързано помещение към тях пълно с дарове и още една гробница вероятно на знатен благородник.

През 1987 година е включен в Списъка за световното и културно наследство на ЮНЕСКО.