Цивилизацията чибча – майстори на златните изделия в Доколумбова Америка

Безспорно, когато говорим за обитателите на Древна Америка винаги се досещаме за маите, инките или ацтеките. Но наред с тях е съществувала и друга високо развита, макар и не толкова популярна култура – чибча, известна още като муиски.

Тя обитавала земите на платото Кундинамарка (на територията му се намира езерото Гуатавита), както и долините на реките Согамосо, Магдалена и Мета в периода 6-ти – 16-ти век от Новата ера. Разцветът на тази културата настъпва по-късно, около 12-ти век, и продължава до пристигането на испанските конкистадори по тези земи.

През 15-ти век представителите на древната култура наброявали близо един милион души, разделени на племена, всички със свой собствен вожд. Строели къщите си от камък и глина, като покривите им били сламени или от печена глина. Интересното е, че муиските вярвали, че вождовете им са с божествен произход и поради тази причина избягвали да ги гледат в очите.

къщи на муискитекъщи на муискитеСнимка: en.wikipedia.org

Те почитали бога на Слънцето и неговата съпруга – богинята на Луната. Според вярванията на чибча богът на Слънцето създал жената от тръстикови листа, а мъжа от глина.

Повечето от това, което знаем за чибчите е известно от писмени сведения на испански завоеватели, както и от древни артефакти, оцелели до наши дни. Така например в една от тези хроники е отбелязано, че през месец април 1536 година испанският конкистадор и изследовател Гонсало Хименес де Кесада (1509-1579 година) начело на отряд от близо 800 души се отправил към колумбийската джунгла в търсене на езерото Гуатавита и легендарния град Ел Дорадо. Историите, разказващи за купища злато и скъпоценни камъни по тези земи напълно омагьосали испанците и те били готови на всяка цена да ги открият.

представители на културата чибча, а на заден фон е езерото Гуатавитапредставители на културата чибчаСнимка: www.stuartoswald.com

Една от легендите описвала ритуала по стъпването във власт на нов вожд на племето. По време на тази церемония бъдещият вожд пренасял като дар злато и смарагди в езерото Гуатавита, търсейки по този начин одобрението на боговете.

вождът Тискуесуза, управлява в периода 1514-1537 годинавождът ТискуесузаСнимка: en.wikipedia.org

Подмамени от мисълта за бързо забогатяване, испанците търсили езерото в продължение на близо 9 месеца, а от първоначалните 800 мъже били останали около 200, като в крайна сметка усилията им се увенчали с успех. През 1537 година Гонсало де Кесада намира езерото Гуатавита, а на следващата година там основава испанската колония Нова Гранада, със столица Санта Фе де Богота. До 1541 година голяма част от териториите на муиските били завладени и включени в пределите на колонията. Както е известно, освен че отнемали земите на кореното население, конкистадорите завземали и всички златни предмети и скъпоценни камъни, които откривали. Но за тяхно голямо съжаление те така и не намерили митичния Ел Дорадо (всъщност и до днес не е открит).

цивилизация на муискиСнимка: vignette.wikia.nocookie.net

Муиските се препитавали основно с отглеждане на земеделски култури, като любопитното е, че обработвали земята без помощта на селскостопански животни. Но освен земеделие, в поминъка им влизал също лов на птици и риба.

древна маска чибчаСнимка: hablemosdeculturas.com

Интересен факт свързан с представителите на тази древна култура е това, че те били толкова добри в направата на златни предмети, че във времето си спечелили славата на майстори на златните изделия. В ежедневието си се занимавали с обработка на метали (предмети, които използвали както в бита, така и по време на ритуали), добиване на скъпоценни камъни, сол и каменни въглища. Част от златните предмети, изработени от чибчите, днес се намират на съхранение в Музея на златото в Богота.

златни фигуркизлатни фигурки муискиСнимка: hablemosdeculturas.com

златна масказлатна маска чибчаСнимка: hasta-pronto.ru

златен нагръдникзлатен нагръдникСнимка: en.wikipedia.org