Цивилизацията чибча – майстори на златните изделия в Доколумбова Америка

Безспорно, когато говорим за обитателите на Древна Америка винаги се досещаме за маите, инките или ацтеките. Но наред с тях съществувала и друга високо развита, макар и не толкова популярна култура – чибча, известна още като муиски.

Тя обитавала земите на платото Кундинамарка (на територията му се намира езерото Гуатавита), както и долините на реките Согамосо, Магдалена и Мета в периода 6-ти – 16-ти век от Новата ера. Разцветът на тази културата настъпва по-късно, около 12-ти век, и продължава до пристигането на испанските конкистадори по тези земи.

къщи на муискитечибча древна цивилизацияСнимка: en.wikipedia.org

През 15-ти век представителите на древната култура наброявали близо един милион души, разделени на племена, всички със свой собствен вожд. Строели къщите си от камък и глина, като покривите им били сламени или от печена глина. Интересното е, че муиските вярвали, че вождовете им са с божествен произход и поради тази причина избягвали да ги гледат в очите.

Те почитали бога на Слънцето и неговата съпруга – богинята на Луната. Според вярванията на чибча богът на Слънцето създал жената от тръстикови листа, а мъжа от глина.

Повечето от това, което знаем за чибчите е известно от писмени сведения на испански завоеватели, както и от древни артефакти, оцелели до наши дни. Така например в една от тези хроники е отбелязано, че през месец април 1536 година испанският конкистадор и изследовател Гонсало Хименес де Кесада (1509-1579 година) начело на отряд от близо 800 души се отправил към колумбийската джунгла в търсене на езерото Гуатавита и легендарния град Ел Дорадо. Историите, разказващи за купища злато и скъпоценни камъни по тези земи напълно омагьосали испанците и те били готови на всяка цена да ги открият.

Една от легендите описвала ритуала по стъпването във власт на нов вожд на племето. По време на тази церемония бъдещият вожд пренасял като дар злато и смарагди в езерото Гуатавита, търсейки по този начин одобрението на боговете.

представители на културата чибча, а на заден фон е езерото Гуатавитадревна култура Южна АмерикаСнимка: www.stuartoswald.com

Подмамени от мисълта за бързо забогатяване, испанците търсили езерото в продължение на близо 9 месеца, а от първоначалните 800 мъже били останали около 200, като в крайна сметка усилията им се увенчали с успех. През 1537 година Гонсало де Кесада намира езерото Гуатавита, а на следващата година там основава испанската колония Нова Гранада, със столица Санта Фе де Богота. До 1541 година голяма част от териториите на муиските били завладени и включени в пределите на колонията. Както е известно, освен че отнемали земите на кореното население, конкистадорите завземали и всички златни предмети и скъпоценни камъни, които откривали. Но за тяхно голямо съжаление те така и не намерили митичния Ел Дорадо (всъщност и до днес не е открит).

Муиските се препитавали основно с отглеждане на земеделски култури, като любопитното е, че обработвали земята без помощта на селскостопански животни. Но освен земеделие, в поминъка им влизал също лов на птици и риба.

златни фигуркизлатни предмети антропологияСнимка: hablemosdeculturas.com

Интересен факт свързан с представителите на тази древна култура е това, че те били толкова добри в направата на златни предмети, че във времето си спечелили славата на майстори на златните изделия. В ежедневието си се занимавали с обработка на метали (предмети, които използвали както в бита, така и по време на ритуали), добиване на скъпоценни камъни, сол и каменни въглища. Част от златните предмети, изработени от чибчите, днес се намират на съхранение в Музея на златото в Богота.