Кинкаку-джи – будисткият храм покрит със злато

Храмът на златния павилион, наричан още Кинкаку-джи, е един от най-известните и посещавани храмове на територията на Япония. Намира се в северните части на град Киото*.

град Киото* – изпълнява функцията на императорска столица в продължение на повече от 1000 години. Понастоящем там живеят около 1.5 милиона души. На територията му се намират повече от 1500 будистки храма, стотици параклиси, градини и дворци.

Кинкаку-джиСнимка: c.tadst.com

Историята на будисткия храм ни връща с повече от 600 години назад във времето. Тогава на мястото на днешния храм имало вила, първоначално собственост на заможен чиновник, но в последствие бива продадена на оттеглилия се от военна служба шогун Ашикага Йошимицу.

Йошимицу шаюз

, но той така и не доживява да види делото си завършено. Умира през 1408 година, като на смъртния си одър Ашикага Йошимицу иска от сина си да превърне вилата в будистки храм.

Храмът на златния павилионСнимка: mag.stayjapan.com

По време на гражданската война от периода 1467-1477 година, известна още и като Онинова война, всички сгради от храмовия комплекс, от който Кинкаку-джи е част, биват унищожени. Оцелява единствено Храмът на златния павилион.

На 2-ри юли 1950 година светилището е изгорено до основи. Подпалвачът бил Хаяши Йокен, 22-годишен монах, който след деянието прави неуспешен опит за самоубийство. За извършеното от него престъпление е осъден на 7 години лишаване от свобода, но на петата година от присъдата е освободен, тъй като бил диагностициран с шизофрения. През 1956 година Хаяши умира след усложнения от туберкулоза.

Кинкаку-джи след пожараКинкаку-джи след пожараСнимка: en.wikipedia.org

Храмът, който виждаме днес, е дело на японски майстори, които го построяват наново в средата на миналия век. Настоящият му вид не се отличава съществено от вида, който имал от времето преди пожара.

През 1984 година храмът отново бива покрит със златни листи, но този път те били 5 пъти по-дебели от поставените при възстановяването му от 1955 година. Ремонтът продължава 3 години, като освен обновеното покритие и част от интериора е реставриран. Последният ремонт е от 2003 година, когато се възстановява покрива на сградата.

древен храмСнимка: cultivatorkitchen.com

Кинкаку-джи е висок повече от 12 метра и се състои от три етажа, всеки със собствено име и архитектурен стил:

  • първият етаж (носи името Залата на водата Дарма) е в така наречения стил шинден, особено характерен при строежа на японските дворци от периода хейан (794 – 1185 година). По времето на Йошимицу етажът изпълнявал ролята на приемна зала. Характеризира се с големи отворени пространства, като типични тук са белите мазилки и небоядисаните дървени елементи.
  • вторият етаж (носи името Кулата на звуковите вълни) е в стил самурай – тук Йошимицу провеждал срещи със своите гости. Типични за етажа са решетъчните прозорци и плъзгащите се дървени врати. Има олтар в чест на Канон (богинята на милосърдието), както и обособено помещение посветено на Буда.
  • третият етаж (носи името Куполът на върховенството) е в така наречения дзен (зен) стил. Достъп до него са имали само много близки до Йошимицу хора, като тук се провеждали и чаени церемонии. Прозорците са заоблени в горната си част. Въпреки че е най-малък по-площ (около 2 квадратни метра), този етаж е много по-богат на орнаменти спрямо другите два.

част от втория етаж на храмадревен храм в ЯпонияСнимка: en.wikipedia.org

На покрива (с четириъгълна форма) на храма е поставена около метър висока бронзова статуя на феникс, която също е покрита със златни листа.

бронзовата статуя на фениксбронзова статуя на фениксСнимка: en.wikipedia.org

Храмът на златния павилион се намира сред прелестна градина на брега на изкуствено създаденото езеро Киоко-чи, в чиито води златните му страни се отразяват. В него се оформени 10 малки острова, като най-големият сред тях (Ашихара-джима) символизира Японските острови.

част от островите в езерото Киоко-чичаст от островите в езерото Киоко-чиСнимка: en.wikipedia.org

Към настоящия момент Кинкаку-джи е исторически обект от национално значение, част от Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.