Кешуачака – последният въжен мост на инките

Преди повече от 500 години, когато инките разширявали империята си високо в Андите, те изградили невероятна мрежа от пътища, позволяваща им да придвижват всичко необходимо. Но пейзажът в планината е осеян с дълбоки долини, високи и стръмни върхове, което принудило древния народ да изгради множество мостове.

Мостът Кешуачакапътят на инките

Мостовете били важна част от пътя на инките, който има обща дължина от около 40 000 километра, простиращ се от днешен Еквадор до Аржентина. В зависимост от мястото, където е нужен мостът, той бил правен от различни материали – дървени трупи, камъни или ръчно плетени въжета от слама и високи треви, растящи в Андите. Мостовете от плетени въжета имали кратък живот и било нужно да се изграждат наново на всеки няколко години. След изчезването на цивилизацията на инките, повечето от тези мостове също изчезнали, освен един. Благодарение на усилията на местните, които го възстановяват ежегодно с техниката, използвана от предците им, мостът Кешуачака се използва и до днес.

въжен мост Кешуачака

Последният въжен мост на инките Кешуачака се извисява над река Апуримак близо до село Хуинчири, провинция Канас, Перу. Мостът е дълъг 45 метра, с височина около 30 метра.

последният мост на инките

Кешуачака се състои от 5 успоредни въжета, 2 горни и 3 долни, с дебелина от около 10 сантиметра, изплетени от влакна на растението столетник (Agave). Върху долните 3 въжета са наредени пръчки, върху които се стъпва при преминаването по моста.

Столетник (Agave)империята на инките

въжен мост в Андите

В древни времена, за да се премине по моста е трябвало да се плати такса. Говори се, че приближавайки се към него, пътуващите събирали листа от столетник, за да платят с тях таксата за преминаване. Впоследствие събраните листа се използвали за възстановяване на Кешуачака. Жените изплитали тънките, а от тях мъжете правели дебелите въжета.

Ежегодното възстановяване на Кешуачакатрадиции на инкитеСнимки: www.amusingplanet.com

Днес жителите на региона пазят древните традиции живи, като подновяват моста Кешуачака всяка година през месец юни.