Карл Сейгън и приносът му в развитието на астрономията

Карл Едуард Сейгън, роден през 1934 година в Ню йорк, е американски астроном и научен писател. Той е важна и влиятелна личност в САЩ, противоречиво възприемана от научните, политическите и религиозните кръгове, поради възгледите си за извънземния живот, ядрените оръжия и религиите.

Сейгън завършва университета в Чикаго като магистър през 1956 година, а през 1960 година защитава докторат. От 1960 до 1962 година работи като астроном в университета в Калифорния, а от 1962 до 1968 година в Харвард.

Карл СейгънСнимка: collective-evolution.com

В началото работата на Сейгън била фокусирана върху изследване на планетите и в частност атмосферата на Венера и Юпитер. По това време вниманието му било привлечено от изследването на възможността за живот извън пределите на Земята и откриването на интелигентна форма на живот в космоса – програмата СЕТИ*. Основавайки се на труда на химиците Стенли Милър и Харолд Ърей, Сейгън демонстрирал, че аминокиселини и нуклеинови киселини (градивните елементи на живота) могат да се образуват чрез излагане на смес от прости химикали на ултравиолетова радиация. Някои учени критикували работата му, твърдейки, че не е разумно да се използват каквито и да било ресурси за програмата СЕТИ, наречена от тях ‘проект, обречен на почти сигурен провал‘.
СЕТИ* – програма за търсене на разумен извънземен живот

развитие на астрономиятаСнимка: purch.com

Въпреки упреците от други учени, през 1968 година Карл Сейгън става директор на лабораторията по планетарни изследвания към университета Корнел, където става и професор. На тази си длъжност Сейгън помага за определянето на местата за кацане на Марс на сондите Викинг, както и участва в разработката на съобщението за Земята носено от космическите апарати Пионер и Вояджър. Той остава в университета Корнел чак до смъртта си, настъпила след усложнения от пневмония, когато е на 62 години.

програмата СЕТИСнимка: afflictor.com

Въпреки важните си проучвания в областта на атмосферите на планетите от Слънчевата система, астробиологията и произхода на живота на Земята, Сейгън изгражда репутацията си предимно като научен говорител и човек, популяризиращ астрономията. През 70-те и 80-те години той може би е най-добре познатият учен в САЩ. Сейгън посвещава голяма част от кариерата си в опити да популяризира науката, представяйки я по разбираем начин. През 1973 година, заедно с Джером Ейджъл, Карл Сейгън публикува книгата ‘Космическа връзка: Извънземна перспектива‘, което му печели славата на научен писател.

През 1980 година Сейгън взема дейно участие в основаването на ‘Планетарното общество‘ – международна организация, чиято цел е изследването на космоса. Същата година той достига и върха на славата си с телевизионното предаване ‘Космос‘, което създава заедно със съпругата си Ан Дрюан. Книгата му, носеща същото заглавие ‘Космос‘, се превръща в бестселър. Тя е последвана от още няколко други, включително научно-фантастичния роман ‘Контакт‘, екранизиран през 1997 година, както и книгата ‘Бледа синя точка‘ от 1994 година.

астрономияСнимка: hswstatic.com

Не е тайна, че Сейгън използвал славата си и с политическа насоченост. Пример за това е кампанията му за ядрено разоръжаване и надигане срещу политиката на Рейгън относно отбраната на страната. През 1983 година той публикува статия, която обяснява термина ‘ядрена зима‘ – катастрофално глобално застудяване, предизвикано от ядрена война. Сейгън отстоявал и позициите си срещу псевдонауките и окултизма, които са най-силно засегнати в последната му голяма книга ‘Свят, обитаван от демони‘ от 1996 година.

Въпреки че Карл Сейгън отричал, че е атеист, той изразявал скептицизъм относно традиционните религиозни вярвания, които искал да замести с научно базирана система от убеждения. Сейгън получава множество награди и световно признание за приноса си в развитието на астрономията, но така и не успява да стане член на Националната академия на науките в САЩ. Едни от най-значимите му трудове и теории са за океаните на Титан (луна на Сатурн) и Европа (луна на Юпитер), изследванията му на атмосферата на Венера и Юпитер, сезонните промени на Марс, както и за заплахата от глобалното затопляне на Земята.