Какво всъщност са видели на Луната астронавтите от Аполо?

Какво точно са видели астронавтите от Аполо 11 на Луната през 1969 година? В книгата си „Завръщане на Земята“ полковник Едуин Олдрин пише:

„През една вечер, просто гледах през прозореца на Колумбия (совалка Колумбия) и видях нещо, което изглеждаше с необикновено. Изглеждаше по-ярко от звездите и не приличаше на такава. Казах за това на Нийл и Майк и тримата бяхме обзети от любопитство. С помощта на монокуляра установихме, че каквото и да беше това, то бе само на няколко мили от нас. Гледайки го през секстанта (уред за измерване на ъгъла между слънцето или някоя звезда и точка от хоризонта) на борда изглеждаше сякаш, че това нещо е с формата на цилиндър, но след по-прецизна настройка на секстанта разбрахме, че светещият обект е с формата на буквата ‘L’. Беше с някаква форма, за това бяхме съгласни и тримата, но какво точно бе това, не успяхме да се разберем. Свързахме се с Хюстън със следното: ‘Колко далеч е третата фаза на Сатурн (ракета използвана от НАСА)?’. Отговорът бе, че се намирана на около 6000 мили – не бе това!

нло на луната

Може би беше някой от панелите на Сатурн, отделил се при отделянето при трета фаза и съответно от Земята не могат да го засекат. Можехме да го наблюдаваме в интервали от около 40 – 45 секунди, заради въртенето на кораба ни и така в продължение на час. Спорехме дали да кажем на Хюстън, че сме забелязали нещо, но в крайна сметка решихме да не споменаваме за сега. Причината за това бе проста – хората търсещи НЛО сензация, в случай, че засекат предаването ще отключат вълна от въображаеми НЛО срещи на Земята. Стигнахме до съгласие, че това най-вероятно е някой от панелите на Сатурн. Траекторията, по която се движеше обекта не пресичаше нашата, за това не представляваше директна заплаха за нас.“

Разговор между тримата астронавти на по-късен етап:

Олдрин: Първото необикновено нещо, което видяхме бе близо до Луната. Виждаше се отчетливо, така че привлече вниманието ни.

Колинс: Как видяхме това нещо? Просто погледнахме през прозореца и то беше там?

Олдрин: Да, не бяхме сигурни, но помислихме, че е част от трета фаза на Сатурн. Свързахме се с Хюстън, за да разберем къде се намира Сатурн и те ни докладваха, че е на около 6000 мили от нас. Това ни озадачи.

Колинс: Имаше нещо там. Бяхме шокирани или просто си въобразявахме, не съм сигурен.

Армстронг: Чудехме се дали MESA не се е разпаднал (MESA – хранилище за модулно оборудване за лунните роувъри)

Колинс: Не мисля, че изпитвахме нещо.

Олдрин: Разбира се, по онова време виждахме различни малки обекти и изведнъж забелязахме този голям светещ обект. Не можехме да мислим нищо в този момент, знаехме, че това не е Сатурн. Гледахме го през монокуляра и изглеждаше, че е с формата на ‘L’.

Армстронг: Като отворен куфар.

Олдрин: Тогава бяхме в ротация и имахме шанс да го огледаме добре, всеки един от нас, изглеждаше, че е с ъс сравними размери на нашия кораб.

спътникът на Земята

Армстронг: Беше далеч от нас, почти на границата на способностите на човешкото око и е трудно да определим размера му без да знаем точно разстоянието или пък разстоянието без да знаем размера.

Олдрин: След това използвах секстанта и успях да видя, че всъщност беше с формата на цилиндър.

Армстронг: Или два пръстена.

Олдрин: Да.

Армстронг: Два свързани пръстена.

Колинс: Не, на мен ми приличаше на кух цилиндър. Не ми приличаше на два свързани пръстена. За мен това беше кух цилиндър. Но като смени настройките на секстанта се виждаше като отворен куфар. Беше наистина странно.

Олдрин: Да, по-скоро беше цилиндър.

Колинс: Точно, когато изглеждаше като цилиндър, ние решихме, че е част от Сатурн и почти се убедихме един друг, че няма какво друго да е. Но всъщност нямахме идея какво беше това. Самият факт, че след този час повече не видяхме въпросния обект, ни кара да се замислим доста сериозно върху теорията със Сатурн. Не знаехме какво беше, нито колко бе голямо, нито колко далеч. Със сигурност знаем, че не беше отпадък оставен от нас.