Исак Нютон – един от най-великите учени живели някога!

Исак Нютон е английски физик, математик, астроном и философ. Роден е на 4-ти януари 1643 година в Улсторп. Учи в кралското училище в Грантъм, след това в университета Кеймбридж, а по-късно и преподава там. Написал е редица книги на различни теми, включително и алхимия. За кратко е член на английския парламент, но големият му принос е в областта на науката. Исак Нютон умира на 31-ви март 1727 година в Лондон.

Приносът му в развитието на математиката и различни области на физиката изиграва важна роля в научната революция и той е смятан от мнозина за най-великия и влиятелен учен живял някога.

В областта на механиката Нютон открива закона за всемирното привличане и чрез предложените закони за движение поставя основите на класическата механика. Освен това той формулира принципа за запазване на импулса и момента на импулса и пръв показва, че движението на небесните тела и това на предметите на Земята се подчинява на общи закони, демонстрирайки съответствието между законите на Кеплер за движението на планетите и собствения му закон за гравитацията, като по този начин премахва и последните съмнения към хелиоцентричната теория.

нютон

Сред многобройните проблеми, които изследва Нютон, са също разлагането и природата на светлината, скоростта на звука, охлаждането, произходът на звездите, хронологията на Библията, природата на Светата Троица. Той конструира първия действащ рефлекторен телескоп и развива своя теория за цветовете, основана на наблюденията на разлагането на бялата светлина с призма.

Работейки над проблемите на физиката, Нютон поставя началото на математическия анализ, който е в основата на развитието на науката до наши дни. Той също така описва разлагането на бином, повдигнат на степен, създава числен метод за намиране на корените на функция и допринася за изследванията на степенните редове.

Нютон е силно религиозен, придържа се към неортодоксални християнски възгледи и освен на научни теми пише текстове и в областта на библейската херменевтика и окултизма. Той отказва да стане свещеник и да получи последно причастие, като вероятно отхвърля догмата за Светата Троица.

наука нютон открития

Популярната история за ябълката и Нютон вероятно води началото си от разказа на съвременника му, Уилям Стъкли, който в неговите ‘Спомени за сър Исак Нютон‘ споменава един разговор с Нютон в дома му в Кенсингтън на 15-ти април 1726 година, в който Нютон си спомня как му е дошла на ум идеята за гравитацията. Това станало при падането на една ябълка, докато размишлявал. Запитал се защо ябълката пада винаги перпендикулярно на земята, а не се отклонява настрани или пък нагоре, а винаги сочи центъра на Земята. Историята се среща и при други автори, но днес се счита, че вероятно е измислена от самия Нютон, за да покаже как и ежедневните дейности могат да вдъхновят човек.