От къде произлиза легендата за изгубения град Ел Дорадо?

Южна Америка е пълна с мистерии и легенди. Една такава е свързана с езерото Гуатавита и изгубения град Ел Дорадо*, известен още като Златния град. Езерото се намира на около 67 километра североизточно от колумбийската столица Богота, а историята разказва, че недалеч от него се крие и легендарният град.

Ел Дорадо* – превежда се като ‘златният’

Испанците използват термина ‘Ел Дорадо’ за първи път по повод на племето муиски (среща се и като чибча), населявало района на Андите, днешна Централна Колумбия. Доколкото е известно чибчите били една от най-високо развитите цивилизации, населявали някога Америка, стояща редом до ацтеките, маите и инките. Съществувала е в периода 600 – 1600 година от Новата ера.

езерото Гуатавитаезерото ГуатавитаСнимка: www.mylittleadventure.com

Легенда за езерото Гуатавита

Легендата за него се появява за първи път след като колумбийският писател Хуан Родригес Фрейл написва книгата ‘Ел Кармеро’ през далечната 1638 година, но публикувана през 1859 година. Интересното е, че от легендата за езерото се смята, че произлиза и митът за изгубения град Ел Дорадо.

В книгата си Фрейл подробно описва тайнствена церемония, на която твърдял, че станал свидетел. Тя била свързана със стъпването в длъжност на новия зипа*. Първоначално било необходимо избраникът да прекара няколко дни в пещера в пълно уединение. Едва след престоя му започвала и същинската церемония. За целта тялото му се намазвало с дървена смола, а след това се покривало със златен прашец. Бъдещият племенен вожд се качвал на специално изработен за целта тръстиков сал и заедно с няколко члена от племето и множество златни фигурки и смарагди, които носел със себе си, се отправял към средата на езерото. Веднъж достигнал центъра на Гуатавита, бъдещият зипа започвал да отправя молитви към боговете, като в същото време хвърлял една по една фигурките и скъпоценните камъни във водата. След края на молитвите той скачал от сала и доплувал обратно до брега, където го чакали останалите членове на племето. Ако по тялото му не била останела и прашинка злато, то това означавало,че боговете са приели дара и позволяват той да бъде новия вожд на племето.

зипа* – вожд на племето муиски

златна фигура, изобразяваща бъдещия зипа и членове на племето върху салзлатна фигураСнимка: www.historicmysteries.com

Историята описана в книгата на Фрейл се запазила жива в продължение на стотици години, тъй като непрекъснато се предавала от уста на уста. Нещо повече, тя станала толкова популярна, че много от испанските конкистадори повярвали в нея и започнали упорито да търсят мистериозното езеро от книгата.

златна масказлатна маска чибчаСнимка: en.wikipedia.org

През 1537 година Гонсало Хименес де Кесада (1509-1579 година) попада случайно на езерото Гуатавита, докато претърсвал за злато териториите в района му. За негов късмет, описаното в ‘Ел Кармеро’ се оказало самата истина. Той открил около и в езерото купища злато. Не след дълго слуха, че легендарното езеро действително съществува плъзва и за кратко време там се стичат множество испански завоеватели.

златни гривнизлатни гривни муискиСнимка: en.wikipedia.org

Тъй като те били убедени, че на дъното се крие огромно златно съкровище, през 1545, 1580 и 1898 година са правени опити за източването на езерото – първите два завършили без особен успех. Последният опит принадлежал на британския изследовател Хартли Ноус, който успял да източи част от езерото, като за целта екипът му прокопал канал, от който се оттичала водата. Но твърде многото кал, която се разкрила, бързо изсъхнала и се втвърдила под горещите лъчи на Слънцето, като това възпрепядствало по нататъшното търсене на злато. В интервю пред Ню Йорк Таймс от 1911 година, Ноус споделя, че успял да изкара от езерото злато, смарагди и дори китайски нефрит (минерал) на обща стойност от 20 000 долара.

златни фигури муискиСнимка: en.wikipedia.org

През 1965 година езерото е обявено за защитен паметник на националното културно наследство и източването му, както и търсенето в и около него на злато станало незаконно.

В търсене на Ел Дорадо

Златотърсачите били силно въодушевени от това, че езерото действително съществувало. Това от своя страна им дало основание да повярват и в истинността на намерени карти, показващи местоположението на град на племето муиски, недалеч от езерото Гуатавита, изобилстващ от злато – това бил Ел Дорадо. В продължение на много години стотици хора го търсели, но никои така и не го открива.

муиски златно изкуствоСнимка: en.wikipedia.org

златни фигури чибчаСнимка: en.wikipedia.org

Днес голяма част от златото, открито в миналото около и в езерото Гуатавита, се намира в Музея на златото в Богота.