Венера – планетата, която не оправдава очакванията за океани от суров петрол!

Венера е една от двете най-близко разположени планети до Земята, както и една от общо петте, които могат да се наблюдават от планетата ни с просто око. Останалите 4 са Сатурн, Марс, Юпитер и Меркурий. Освен Земята в Слънчевата система съществуват още три планети от земен тип* – Меркурий, Венера и Марс.

планети от земен тип* – наричат се още земеподобни планети. Характерното при всички тях е, че имат твърда повърхност и сходна по между им структура – твърдо ядро, разположено в мантия. По повърхността им също така се различават планини, големи проломи, кратери и вулкани.

планетата Венера космосСнимка: astrologyking.com

Най-ранните сведения за Венера датират от 2-ро хилядолетие преди Христа, от които става ясно и името, дадено ѝ от вавилонците – Ниндарана.

Малко над 96 процента от атмосферата на Венера се състои от парниковия газ въглероден диоксид, като останалите близо 4 процента се поделят между азот, серен диоксид, водна пара, хелий и други. Изключително високото му съдържание (за сравнение в атмосферата на Меркурий въглеродният диоксид е едва 3.6 процента) поражда така наречения парников ефект, в резултат на който температурата на повърхността на Венера достига до около 460 градуса по Целзий. Това от своя страна обяснява защо макар и по-далеч от Слънцето, повърхността на Венера е много по-гореща от тази на Меркурий. А ако допуснем, че на Венера няма парников ефект, то температурата на повърхността ѝ би била близка до тази на нашата планета.

На Венера има два големи континента – ‘Земя на Ищар’ и ‘Земя на Афродита’. Първият се разполага в северното полукълбо на планетата и е голям приблизително колкото Австралия. Интересното е, че на територията му се намира и една от най-високите планини на Венера, чиято височина надхвърля тази на връх Еверест с близо 2000 метра. Учените обясняват това с отсъствието на вода, което благоприятства формирането на по-твърди и съответно по-високи планини от тези на Земята. Вторият континент се намира в южното полукълбо и като размери приближава тези на Южна Америка.

Поради гъстата атмосфера на Венера сравнително малките по размер метеорити не успяват да достигат до повърхността, което от своя страна обяснява защо няма кратери с диаметър под 3200 метра.

Венера и ЗемятаВенра и Земята

Любопитен факт свързан с Венера е, че през 50-те години на миналия век се смятало, че предвид по-близкото ѝ разположение до Слънцето, планетата била осеяна с джунгли, както и че падали много дъждове. Нещо повече, фантазията на хората стигнала дотам, че вярвали в съществуването на океани от суров петрол!

Няколко любопитни сравнения между Венера и Земята:

  • налягането на повърхността на Венера съответства на съществуващото на 1000 метра дълбочина в океан на нашата планета, тоест 90 пъти по-силно от земното.
  • за разлика от Земята, Венера няма нито един естествен спътник.
  • Венера прави една обиколка около Слънцето за 224.7 земни дни, а Земята за 365.
  • двете планети са близки по размер, като разликата в екваториалния им диаметър е около 640 километра в полза на Земята.
  • разликата в площта им е около 49 900 000 квадратни километра, отново в полза на Земята.

В началото на 60-те години на 20-ти век започват първите безпилотни мисии до Венера. През 1962 година американският апарат Маринър 2 достига успешно планетата. Той събира достатъчно данни, от които учените установили, че ядрото ѝ не генерира магнитно поле. 5 години по-късно от спускателния модул на космическия апарат Венера 4 (навлиза в атмосферата) за първи път се събира информация за химичния състав, плътността, налягането и температурата на атмосферата. През 1975 година благодарение на спускателния модул на Венера 9 получаваме и първите черно-бели снимки от повърхността на планетата. В периода 1983-1984 година около 30 процента от повърхността на северното полукълбо на Венера е картографирана (Венера 15 и Венера 16), а през 1990 година близо 98 процента от повърхността ѝ е заснета (апарат Магелан).