Заровеният гигант под Южна Америка, който моли за помощ!

На Земята има много места, на които можеш да се загубиш. Но нищо не се сравнява с това забравено от Бога място, състоящо се от безкрайни долини, изпълнени единствено с пясък, ниски хълмове и каменни дюни с километри във всяка посока. Пустинята Атакама в северните части на Чили е най-сухата гореща пустиня, както и най-слабо населеното място в света.

Изгарящият лунен пейзаж и терен, наподобяващ този от повърхността на Марс, все едно са изкуствено създадени за някой научнофантастичен филм за червената планета, с площ малко повече от площта на България (128 000 квадратни километра).

пустинята Атакама в ЧилиСнимка: www.nationalgeographic.com

Независимо от факта, че това може би е перфектният декор за подобна продукция, не много филми са заснети тук. Като за това има сериозна причина. Проучвания проведени от НАСА гласят, че средното количество валежи в региона е около 1 милиметър годишно, като по-голямата част от пустинята ‘не е виждала‘ вода в продължение на много години. Според учените дори има места около централните части на пустинята, за които се предполагат, че никога не е падал дъжд!

Този факт заедно с температурите от над 40 градуса по Целзий през деня и около 5 градуса през нощта, правят пустинята Атакама толкова сурово място, че е почти невъзможно да се остане там за продължителен период от време.

Поради тази причина е много странно, че най-ранните изкуствено мумифицирани човешки останки са открити тук, в тази пустиня, което говори за развита, но отдавна изгубена цивилизация.

През 1917 година, немският археолог Макс Уле пръв разбрал, че хора, които предимно разчитали на риболов, лов на дивеч и събиране на плодове са обитавали пустинята Атакама и южните части на Перу между 7000 и 1500 години преди Новата ера. По време на експедицията си, той открива мумифицирани останки на Чинчоро (мумифицирани тела, които предхождат египетските с хиляди години).

древна цивилизация в пустинята АтакамаСнимка: i.ytimg.com

В пустинята Атакама липсват всякакви следи от човешка активност, като повече наподобява пейзаш от чужда планета. Но на около 75 километра от град Антофагаста, от пясъците се издига скулптура на 11-метрова ръка, длан с 5 пръста. Това е дело на чилийския скулптор Марио Ираразабал и носи името ‘La Mano del Desierto’ (Ръката на пустинята).

ръка на заровен гигантСнимка: www.thevintagenews.com

За да изобрази уязвимостта и безпомощността на чилийския народ, по специално миньорите от град Антофагаста, Марио издига тази ръка, която сякаш представя заровен гигант, протягащ се към небето с призив за помощ (може да се интерпретира и като молба за дъжд). Фактът, че ръката е направена на толкова безлюдно и отдалечено място, само подсилва ефекта на посланието, което Марио иска да отправи към света.

заровения гигант в ЧилиСнимка: www.thevintagenews.com

Това несъмнено ни кара да се зачудим как е бил построен този монумент на това неприветливо място, без никаква вода на километри разстояние. Скулптура е издигната през 1992 година.

Интересно е, че това не е единствената подобна ръка. Другата, дясна ръка на гиганта, се намира на атлантическото крайбрежие в курорта Пунта дел Есте в Аржентина, който се намира на почти 2000 километра от град Антофагаста. Направена е от същия скулптор – Марио Ираразабал.

гигант под Южна АмерикаСнимка: www.wikimedia.org

Двете ръце заедно носят изключително художествено послание, че подземен гигант държи цяла Южна Америка в ръцете си.