Заровеният гигант под Южна Америка, който моли за помощ!

На Земята има много места, на които можеш да се загубиш. Но нищо не се сравнява с това забравено от Бога място. Състоящо се от безкрайни долини, изпълнени единствено с пясък, ниски хълмове и каменни дюни с километри и километри във всяка посока, пустинята Атакама в северните части на Чили е най-сухата гореща пустиня, както и най-слабо населеното място в света.

Изгарящият лунен пейзаж и терен, наподобяващ този от повърхността на Марс, все едно са изкуствено създадени за някой научно-фантастичен филм за червената планета, с площ малко повече от площта на България (128 000 квадратни километра).

пустинята атакама в чилиСнимка: www.nationalgeographic.com

Независимо от факта, че това може би е перфектният декор за подобна продукция, не много филми са заснети тук. Като за това има сериозна причина. Проучвания проведени от НАСА гласят, че средното количество валежи в региона е около 1мм годишно, като по-голямата част от пустинята не е виждала  вода в продължение на много години. Според учените дори има места около централните части на пустинята, за които се предполагат, че никога не е падал дъжд.

Този факт заедно с температурите от над 40 градуса по Целзий през деня и около 5 градуса през нощта, правят пустинята Атакама толкова сурово място, че е почти невъзможно да се остане там за продължителен период от време.

Поради тази причина е много странно, че най-ранните изкуствено мумифицирани човешки останки са открити тук, в тази пустиня, което говори за развита, но отдавна изгубена цивилизация.

През 1917 година, немският археолог Макс Уле пръв разбрал, че хора, които предимно разчитали на риболов, лов на дивеч и събиране на плодове са обитавали пустинята Атакама и южните части на Перу между 7000 и 1500 години преди Новата ера. По време на експедицията си, той открива мумифицирани останки на Чинчоро (мумифицирани тела, които предхождат египетските с хиляди години).

древна цивилизация в пустинята атакамаСнимка: i.ytimg.com

В пустинята Атакама липсват всякакви следи от човешка активност, като повече наподобява пейзаш от чужда планета. Но на около 75 километра от град Антофагаста, от пясъците се издига скулптура на 11 метрова ръка, длан с 5 пръста. Това е дело на чилийския скулптор Марио Ираразабал и носи името ‘La Mano del Desierto’ (Ръката на пустинята).

ръка на заровен гигантСнимка: www.thevintagenews.com

За да изобрази уязвимостта и безпомощността на чилийския народ, по специално миньорите от град Антофагаста, Марио издига тази ръка, която сякаш представя заровен гигант, протягащ се към небето с призив за помощ (може да се интерпретира и като молба за дъжд). Фактът, че ръката е направена на толкова безлюдно и отдалечено място, само подсилва ефекта на посланието, което Марио иска да отправи към света.

заровения гигант в чилиСнимка: www.thevintagenews.com

Това несъмнено ни кара да се зачудим как е бил построен този монумент на това неприветливо място, без никаква вода на километри разстояние. Скулптура е издигната през 1992 година.

Интересно е, че това не е единствената подобна ръка. Другата, дясна ръка на гиганта, се намира на атлантическото крайбрежие в курорта Пунта дел Есте в Аржентина, който се намира на почти 2000 километра от град Антофагаста. Направена е от същия скулптор – Марио Ираразабал.

гигант под южна америкаСнимка: www.wikimedia.org

Двете ръце заедно носят изключително художествено послание, че подземен гигант държи цяла Южна Америка в ръцете си.