Екзопланети, които приличат на Земята повече отколкото сме допускали?!

Kepler-186f и Kepler-62f са екзопланети*, за които се смята, че наподобяват Земята, поне що се отнася до климата, който имат.

екзопланета* – планета, която е извън Слънчевата система и обикаля около звезда, различна от Слънцето.

Какво представляват Kepler-186f и Kepler-62f?

Kepler-186f – екзопланета, открита на 17-ти април 2014 година, намираща се на около 558 светлинни години от Земята. Всъщност това е първата известна на човека екзопланета, обикаляща около звездата си и намираща се в обитаемата ѝ зона. Към момента масата, състава и плътността на екзопланетата остават неясни, но е известно, че прави пълна обиколка около звездата си за 130 дни. Радиусът на Kepler-186f е с около 17 процента по-голям от този на Земята. Звездата, около която обикаля заедно с още 4 планети е част от съзвездието Лебед.

Kepler-186f и ЗемятаСнимка: www.webjazba.com

Kepler-62f – екзопланета, открита на 18-ти април 2013 година, намираща се на 1207 светлинни години от Земята. Прави пълна обиколка около звездата си за 267 дни. Радиусът на Kepler-62f е с около 41 процента по-голям от този на Земята. Част е от съзвездието Лира и е най-далечно разположената от общо петте екзопланети, обикалящи около тази звезда.

Земята и Kepler-62fСнимка: hands-on-books.blogspot.com

Според изследване публикувано в Astronomical Journal учени са използвали симулации, за да анализират и идентифицират динамиката на въртене на екзопланетите около оста им. Тази динамика определя колко точно планетата се накланя по оста си и как ъгълът на аксиалния наклон (наклонът на остта на планетата) се променя с течение на времето. В тази връзка следва да отбележим, че аксиалният наклон е този, които е ‘отговорен’ за това да има сезони и климат на планетата, в случая на екзопланетата, защото от него зависи какво количество слънчева светлина ще достигне повърхността ѝ.

Изследователите са на мнение, че аксиалният наклон на Kepler-186f е стабилен също като този на Земята, което от своя страна предполага наличието на сезони и стабилен климат. Нещо повече, те смятат, че това се отнася и за другата екзопланета – Kepler-62f.

живот в космоса

Защо е важен аксиалният наклон за климата?

Големите колебания в ъгъла на аксиалния наклон биха могли да обяснят как от водният пейзаж на Марс преди милиарди години днес е останало само безплодна земя.

Марс се намира в обитаемата зона на Слънцето, но нейният ъгъл на аксиален наклон е изключително нестабилен – вариращ от 0 до 60 градуса. Допускам, че тази нестабилност е и причината за изчезването на атмосферата на Червената планета, както и за изпарението на повърхностите ѝ води’ – споделя Гонгджи Ли, асистент по физика в Технологичния институт в Атланта, щата Джорджия и ръководител на изследването.

МарсСнимка: nationalgeographic.com

За сравнение, аксиалният наклон на Земята се променя в границите от 22.1 до 24.5 градуса, преминавайки от едната в другата крайност на всеки 10 000 години.

За разлика от Марс, Земята има достатъчно голям спътник, който да спомага стабилизирането на аксиалния наклон, като по този начин ъгълът не може да се измени съществено.

Но да се върнем на двете екзопланети.

На този етап от изследването все още не ни е известно дали изучаваните екзопланети имат спътници, но изчисленията ни показват, че и дори да нямат такива, аксиалните наклони на Kepler-186f и Kepler-62f биха останали постоянни в продължение на десетки милиони години. Въпреки обнадеждаващите резултати, все още е рано да се каже дали на тях има вода или дори живот. Това изследване е сред първите, проучващи стабилността на климата на екзопланетите. Аз и екипът ми се надяваме резултатите от работата ни в бъдеще да разкрие повече за тези близки и потенциално обитаеми светове’ – допълва Ли.

човек гледащ към звездното небе

Не мисля, че трябва да изключваме възможността за наличие на живот дори и на екзопланети с нередовна сезонна цикличност. Защото и на Земята животът показва невероятна устойчивост в извънредно враждебна среда. Но вероятно на екзопланети със стабилен климат би било възможно да се зароди и развива живот’ – споделя Ютонг Шан от центъра по астрофизика ‘Харвард-Смитсониън’ и член на изследователския екип.