Според повечето астрономи Вселената се родила от така нареченото събитие Големия взрив. Това се случило грубо казано преди около 13.8 милиарда години, като било последвано от период на разширяване и изстиване. Тогава първите водородни атоми формирали протони и електрони, което дало началото на фундаменталните закони на физиката, позната ни днес. Около 100 милиона години по-късно започнали да се сформират първите звезди и галактики.
Образуването на първите звезди дало началото и на формирането на по-тежки елементи, а от там и образуването на планетите и всички останали обекти във Вселената. Въпреки това, досега астрономите имат теории за това как и кога точно се е случило всичко. Благодарение на ново проучване, проведено в края на 2017 година от испански астрономи в обсерваторията на остров Ла Лагуна, Испания, учените открили една от най-старите звезди в Млечния път.
Снимка: stuffpoint.com
Тя се намира на около 7500 светлинни години от Слънцето, в периферията на Галактиката. Името на звездата е J0815+4729, като масата ѝ е около 0.7 пъти тази на Слънцето, а температурата на повърхността е над 5500 градуса по Целзий.
Всъщност астрономите търсели звезда, която е с ниско съдържание на метал, което е признак, че от дълго време се намира в периода на главната последователност – вторият и най-продължителен етап от живота на звездите.
В първия етап от живота си звездите са в състояние наречено протозвезда. Това е процесът на постепенното гравитационно свиване и уплътняване на междузвездната материя. В резултат на свиването, налягането и температурата се покачват и започват термоядрените процеси в нея. Оттук звездата навлиза в етапа на главната си последователност. Това е най-дългият етап от живота на една звезда. Има пропорционална зависимост между размера на звездата и продължителността на този етап. Колкото по-голяма е звездата, толкова по-интензивни са процесите, протичащи в нея, което предполага по-кратък живот. След изчерпване на ядреното гориво се преустановяват всички термоядрени процеси и звездата навлиза в крайния си стадий – гравитационен колапс.
Мястото, на което е открита звездата потвърждава теорията, че най-старите звезди би трябвало да се намират в периферията на галактиката. Хонай Гонзалез Ернандез, професор от университета в Ла Лагуна, споделя следното:
‘Според теорията звездите в периферията на Млечния път би трябвало да са съставени от материя от най-ранните супернови, чиито предшественици са първите масивни звезди в галактиката, образували се около 300 милиона години след Големия взрив. Въпреки възрастта и разстоянието на J0815+4729 от Земята, все още можем да я наблюдаваме и изучаваме. Тази звезда може би е на възраст от повече от 13 милиарда години’.
Снимка: www.universetoday.com
Спектралният анализ на звездата показва, че съдържанието ѝ на калций и желязо е около 1 милион пъти по-малко от това на Слънцето, а нивото на въглерод – много по-високо. Това също потвърждава факта, че тази звезда е много по-стара от Слънцето.
Учените се надяват, че използвайки новите технологии и методи за изучаване на звездите, ще имат възможността да разберат повече за най-старите измежду тях, което би разкрило нов хоризонт към ранните стадии на Вселената и това как се е оформила по начина, по който я виждаме днес.
