Алепо – един от най-древните градове на планетата

Когато става въпрос за древни градове и особено за онези, които се съревновават за титлата ‘най-древен град в света’, то несъмнено сирийският град Алепо е сред претендентите за спечелването ѝ. Намира се на приблизително 360 километра северно от столицата Дамаск. Алепо е известен още и като Халеб, а по римско време и като Бероя. Любопитен факт е, че не Дамаск, а Алепо е най-гъсто населеният град в Сирия.

В миналото Алепо е бил разпределителен пътен възел по пътя между Изтока и Запада. Това е и причината географското му разположение да изиграе ключова роля в неговото развитието, превръщайки го в столица на две царства и част от териториите на едни от най-могъщите империи, съществували някога. Въз основа на проведени археологически изследвания е установено, че Алепо е основан около 5000 година преди Новата ера.

град Алепо отвисокоАлепоСнимка: www.ancient-code.com

Алепо през годините

Най-ранните запазени писмени сведения за Алепо датират от 3-то хилядолетие преди Новата ера, в които селището се споменава като столица на Еблаитското царство*.
Еблаитско царство* – град-държава в древна Сирия

По времето на аморейско царство Яхмад (основано през 1810 година преди Новата ера), Алепо е негова столица до 1525 година преди Новата ера, когато аморейте биват завладени от хетите. От началото на 10-ти до средата на 4-ти век преди Новата ера над древния град властват последователно Асирийската империя, Халдейското царство и Ахеменидите.

Александър Велики завладява града през 333 година преди Новата ера и за кратко градът е наричан Бероя – името е дадено от Селевк I Никатор, бъдещ основател на Селевкидската империя. Градът става част от Римската империя, когато през 64 година преди Новата ера древна Сирия е завладяна.

град АлепоСнимка: en.wikipedia.org

До 10-ти век от Новата ера градът попада в ръцете на византийците и арабите. През 1098 и 1124 година кръстоносците обсаждат стените му, но без резултат. Земетресението от 9-ти август 1138 година отнема живота на близо 230 000 души, като са нанесени и сериозни щети на много от постройките в него.

От 1259 година Алепо е в ръцете на монголците. От 1517 година е под властта на Османската империя, като по това време градът преживява своя най-голям разцвет. Нещо повече, той бил третият по значение и големина за империята след Кайро и Истанбул. Към началото на 19-ти век населението му наброява около 200 000 жители и се радва на добре развита търговия и промишленост. За съжаление последвалото земетресение (1822 година), чума (1827 година) и холера (1832 година) оказват съществено въздействие върху общото благосъстояние на града.

По официални данни към 2004 година Алепо е с население малко над 2 милиона, а към 2017 година то е повече от удвоено, достигайки 4.6 милиона души.

В древността в града били построени множество сгради, като една от добре запазените е часовниковата кула, която може да се види и днес. Интересното е, че на територията на Алепо се намира и най-големият покрит пазар в света – Халебският сук.

покритият пазар Халебски сукпокритият пазар Халебски сукСнимка: en.wikipedia.org

Цитаделата

Несъмнено в Алепо най-силно впечатление прави Цитаделата. На територията ѝ някога имало дворци, джамии, амфитеатър, гробници, бани, няколко площадки за тренировка на войници, хамбари за съхраняване на зърно както и цистерни с вода.

ЦитаделатаЦитаделаСнимка: www.ancient-code.com

ЦитаделатаЦитаделата в АлепоСнимка: www.ancient-code.com

Археолозите са на мнение, че Цитаделата се е използвана от около 2400 до около 900 година преди Новата ера. Доказателство за това са релефите по стените ѝ, намерени по време на изследването, проведено от немския археолог Кай Колмайер.

ЦитаделатаЦитаделата в сирийския град АлепоСнимка: www.ancient-code.com

останки от храм в Цитаделатаостанки от храмСнимка: www.ancient-code.com

Цитаделата е разположена върху могила с елипсовидна форма, която в основата си е с размери 450 х 325 метра, а на върха ѝ площадката е с размери съответно 285 х 160 метра. Могилата е висока около 50 метра и е оградена от крепостен ров широк 30 метра и дълбок приблизително 22 метра. Според изследването на Колмайер в миналото цялата могила е била покрита с големи варовикови блокове, като някои от тях могат да се видят и днес. Към днешна дата амфитеатърът все още се използва, обикновено в разнообразни културни мероприятия.

С цел запазването на древното селище, през 1986 година то е включено в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.