Защо наричат голямата бяла акула ‘Бялата смърт’?

Голямата бяла акула, известна още като бяла акула, принадлежи към семейство Селдови акули. Описана е за първи път през далечната 1758 година от шведския учен Карл Линей (1707-1778 година). Любопитен факт е, че през годините няколко пъти научното ѝ наименование било променяно, като настоящото Carcharodon carcharias* получава през 1873 година.

Carcharodon* – родовото име на този вид акули произлиза от гръцки език и се превежда като нащърбен зъб

акула

Въпреки че голямата бяла акула се счита за най-опасната от всички видове, хората не са сред любимата ѝ храна. В менюто ѝ обикновено попадат риби, делфини, тюлени, морски лъвове, моржове, както и по-дребни акули. Тя предпочита същества с повече мазнина и месо, от които по-лесно би могла да се нахрани и съответно набави енергия. Но независимо от това през годините тя си спечелва репутацията на човекоядец, откъдето произлиза и страховитият ѝ прякор – ‘Бялата смърт’.

Голямата бяла акула живее сама и местата, на които има най-голяма вероятност тя да бъде забелязана са крайбрежните ивици, както и около плитчините и рифовете – там, където е и храната ѝ. Тя има много добре развито обоняние, което ѝ дава възможност да усети дори няколко капки кръв от стотици метри разстояние.

бяла акула

На дължина достига до около 6 метра, а на тегло внушителните 2.3 тона! Този вид акула притежава изключително силни гръдни плавници, както и 5, рядко 6, двойки хрилни отвора. Описвайки най-опасната за човека акула на планетата няма как да пропуснем зъбите – приблизително 80 на брой, изключително остри и подредени в 5 до 7 реда. За разлика от бичата акула, бялата не се среща само във водни басейни с топли води. Екземпляри от вида ѝ биха могли да бъдат забелязани и в по-хладки морски води, но не и студени.

Бялата смърт

Окраската ѝ на практика я прави незабележима, независимо откъде ще бъде погледната – отдолу или отгоре. Това е така, защото в областта на корема тя е бяла, което я прави да изглежда, че сякаш се слива с осветената част на водната повърхност, а сивото или синьо оцветяване в горната част я прави трудно забележима погледната отгоре. Любопитен факт е, че името на голямата бяла акула произлиза именно от оцветения ѝ в бяло корем.

Според начина, по който акулите се възпроизвеждат се различават живородни, яйцеживородни и яйценосни, като голямата бяла акула е от втория тип. Това означава, че яйцата се излюпват в матката на майката, където малките остават за известно време. Там те се хранят със секрети, отделени от яйцепровода, жълтъчното си мехурче, неоплодени яйца и дори с по-слабите зародиши. След като се родят те не остават с майката, а отплуват, за да не бъдат изядени от самата нея. Достига полова зрялост на 15-тата си година, а учените допускат, че продължителността на живота на акулата е между 18 и 27 години.

голяма бяла акулаСнимки: en.wikipedia.org

Освен косатката, голямата бяла акула няма други естествени врагове. Въпреки това популацията ѝ през последните десетилетия е намаляла, в резултат на прекомерния ѝ лов и намаляване на морските бозайници, с които обикновено тя се храни. Това от своя страна довежда до необходимостта през 1997 година голямата бяла акула да се обяви за застрашен вид, както и да се забрани ловът ѝ.