Мистерията на висящите ковчези в Китай

Южен Китай изобилства от красиви пейзажи и реки, планини и гори. Регионът също така е дом на една от най-старите мистерии в страната – висящите ковчези над река Яндзъ. Учените са на мнение, че необикновеното гробище е дело на народът бо, който започнал тази традиция преди повече от 3000 години. Невероятно, но някои от ковчезите висят от скалите или са поставени в ниши на височина до 130 метра над земята. Десетилетия наред изследователите се опитват да разберат защо този древна култура практикувала подобен погребален ритуал и как са успели да поставят ковчезитe на тези необикновени места. Трябва да споменем, че подобни погребални практики се наблюдават и в някои части на Филипинските острови и Индонезия.

висящ ковчег в Китай

Най-старите сведения за висящи гробища в Китай са от древни записки от провинция Фудзиен на възраст от около 3000 години. Оттам тази практика се разпространила в южните части на страната, предимно в провинциите Хубей, Съчуан и Юннан. Експертите подозират, че народът бо е отговорен за необикновените гробища, тъй като той се появил по тези земи по същото това време. Друго доказателство за това е, че сведенията за необичайния погребален ритуал и за народа бо изчезват заедно от записките към края на управлението на династия Мин. Предполага се, че именно Мин поставят края на културата бо, но това все още е тема на дебати в научните среди.

погребални ритуали на народа боСнимка: commons.wikimedia.org Автор: Peter Tritthart (CC BY 3.0)

Дългът към семейството е неразделна част от азиатските култури. Има сведения, че даден род почита предците си като божества още преди хиляди години. Много хора предпочитали да държат тленните останки на членове на семейството близо, за да могат да се грижат за тях, а по този начин и за духа на починалия. Смятало се, че обгриженият дух по-лесно преминава в отвъдното и не се връща при живите. Въпреки това народът бо имал различни обичаи. Те поставяли телата на близките си на места, които били изключително трудни за достигане. Някои учени предполагат, че колкото по-високо били положени останките на починал човек, толкова по-голяма почит му била отдавана.

В древни времена хората вярвали, че душите на починалите хора продължават да живеят в природата – в камъни, дървета и вода. Върховете на планините, както и по-високите възвишения също били такива места, тъй като били по-близо до небесата, според Гуо Джинг от историческия музей в град Кунмин, провинция Юннан. Експертът предполага, че за бо скалите били като стълбище към небесата, а ковчезите служели за мост към отвъдното.

Друга теория гласи, че народът бо вероятно избирал отвесните скали като място за оставяне на тленните останки, поради друга причина, свързана със задгробния живот. Телата на починалите трябвало да бъдат възможно най-добре съхранени, с максимално запазване на целостта им и с минимално разлагане. Това осигурявало безсмъртие на душите в задгробния живот. Затова било важно ковчезите да се поставят на труднодостъпни места, далеч от животни и крадци, които можели да повредят останките или да ги ограбят. Висящите ковчези се поставяли на ветровити, сенчести и по-възможност сухи места, което забавяло процесите на разлагане.

За поставянето на ковчезите на тези места се преминавало през много трудности. Това е една от причините, поради които учените смятат, че тези погребални ритуали били само за висшестоящи членове на обществото. През 1979 година професор Лин Ксианг от университета в Чънду, провинция Съчуан, изследвал един ковчег от скали над река Данинг. Ковчегът бил с дължина от около 210 сантиметра. Проучването му показало, че е изработен от специфичен вид дърво – нанму. Това дърво достига до 40 метра височина, а дървесината му е изключително плътна и устойчива на гниене. Майсторите, изработили ковчега, са разрязали дървото през средата, като едната половина е издълбана и в нея са поставили тялото, а от другата половина са направили капакът му.

Висящ ковчег от Филипинските островивисящ ковчег на Филипините

Ковчезите били поставяни върху дървени греди, набити във вертикални скали, във вътрешността на пещери или пукнатини, или върху скални издатини. Височината, на която се поставяли варира от 9–10 до 130 метра. Тежестта им заедно с телата вътре се предполага, че била над 100 килограма. Това е и причината предположенията за методите на поставянето им на такива места да предизвикват полемики в научните среди от десетилетия насам.

Една от теориите предполага, че бо изграждали нещо като рампи от дървета и пръст, по които изкачвали ковчезите до избраното място на скалите. Но много експерти са скептични към тази теория, тъй като подобни съоръжения изискват огромни усилия и ресурси, както и многобройни работници, което не било характерно за този народ.

Други предполагат, че се използвали дървени скелета, захванати за скалите, но досега не са открити доказателства, подкрепящи теорията.

Следите от въжета предоставят единственото доказателство за една от теориите, която гласи, че ковчезите били издигни посредством сложна система от макари и въжета. Също така изследователите са открили парчета от въже в някои от пещерите и предполагат, че ковчезите може и да са били спускани от върха на скалите до местата, на които лежат.

Може би има много причини, поради които бо изпълнявали този погребален ритуал. Тяхната култура се издигнала сравнително бързо, но и също толкова внезапно изчезнала преди около 500 години. От тогава до сега много от достъпните ковчези били ограбени и разрушени, поради слуховете, че в пещерите има такива с големи богатства. Въпреки това до днес е оцеляла една голяма част от този древен погребален ритуал, позволяващ на учените да разкрият повече подробности за народа бо и неговите обичаи.