Викингите и борбата за оцеляване като начин на живот!

Викингите, известни още и като нормани или варяги, са племена обитавали земите на Скандинавския полуостров през Средновековието.

Тези от тях, които населявали северните части на полуострова живеели в малки изолирани стопанства с не повече от 100 души всяко. Характерно за тях било, че всичките му обитатели живеели заедно – от най-бедните до най-богатите. За целта се строяла една къща от камък и дърво, която имала едва няколко малки прозореца, заради суровия климат по тези земи. Тя била с правоъгълна форма и на дължина достигала цели 30 метра. Известна била като ‘дългата къща’! Състояла се от една голяма стая и едно или две по-малки помещения, използвани като обор или склад. В центъра на голямата стая се намирало огнището, а до него и домакинските съдове. По краищата на стаята се разполагали рогозки и дъски, с които се оформяли нещо като легла. Това било мястото, където викингите се хранели, спели и работели, когато метеорологичните условия навън не позволявали да се трудят на открито. В южните части на полуострова, където климатът не бил толкова суров, викингите живеели на малки общности, които включвали едно или няколко семейства.

викингиСнимка: vignette.wikia.nocookie.net

Любопитен факт е, че в едно семейство жената имала право да получи развод, както и да притежава земя или да наследи имот, ако съпругът ѝ почине – нещо, с което малко общества в средновековна Европа можели да се похвалят! От своя страна мъжът имал право да има повече от една съпруга, а в случай на доказана изневяра от страна на жената, дори да я убие!

Тези племена се прехранвали предимно с лов и риболов, а в тези части на полуострова, където климатът бил по-мек и със земеделие и животновъдство.

Всяко стопанство и общност на полуострова регулярно провеждало публични събрания, известни като тинг. На тях се обсъждали проблеми, приемали се закони и дори се разрешавали междуличностни спорове! Интересен момент от правораздавателната система на викингите представлява така нареченото право на Божи съд. При него обвиняемият трябвало да задържи в ръката си за няколко секунди силно нагорещено парче желязо, а след това раната внимателно се превързвала. Ако на тинг след четири дни раната на човека била чиста, обвиненията срещу него се сваляли, но ако била замърсена, го чакала глоба, а понякога дори и смърт! Друго не по-малко страшно наказание за прегрешилия викинг било това да бъде отлъчен от общността, като се отнемала цялата му собственост.

Нашествия и завладяване на нови земи

Публичните събрания организирани в стопанствата на север и общностите на юг излъчвали свои вождове. С течение на времето те започнали да воюват помежду си, съревновавайки се за повече земя и власт. Харал Прекраснокосия (850-933 година) се счита за първият викингски владетел, сложил ръка върху голяма част от териториите на съвременна Норвегия.

варварски племенаСнимка: s2.glbimg.com

Но викингите не спрели дотук, а насочили вниманието си на юг от полуострова. В продължение на повече от 5 века (517-1066 година) системно нахлуват в различни части на Европа, като не малка част от тях се заселват в средните и източните части на Стария континент.

Основна причина за експанзията им се оказва пренаселването на крайбрежните райони на Скандинавския полуостров, в резултат на което имало недостиг на обработваеми земи, а както знаем земеделието било сред основните поминъци на викингите.

Корабостроене

Освен като добри земеделци и смели завоеватели, викингите се славели и като изкусни майстори на кораби и лодки. Те били толкова здрави, че можели да се използват в продължение на десетилетия:

  • дракар – кораб, използван за изследване на непознати води и военни цели, с помощта на които викингите развивали висока скорост. Те достигали на дължина до около 20 метра и ширина от около 2.5 метра.
  • кнор – кораб, използван за търговски цели и превоз на големи товари. Били значително по-широки от дракарите.
  • кораби на жрици и вождове – тяхната дължина надхвърляла 20 метра. Тези кораби символизирали върховната им сила и поради тази причина се правели по-големи от всички останали.
  • риболовни лодки – с дължина до около 10 метра.
  • лодки за плаване по реки – с дължина до около 6 метра. Известни били с това, че с тях можело да се плава в изключително плитки води – от около 30 сантиметра.

Любопитен факт е, че викингите не познавали компаса и когато плавали в открити води, те се ориентирали по полета на птиците, Слънцето или Полярната звезда.

викинги антропология

Митология на викингите

Сред едни от най-високо почитаните богове били Один – богът на сътворението и Тор – богът на гръмотевиците. Викингите вярвали в съществуването на елфи, джуджета и гноми, както и в това, че реките, дърветата и горите имат свои духове-пазители.

Писменост

Макар и често определяни като варвари, викингите са имали своя писменост. Азбуката им се нарича руни и се състои от 16 букви. Смята се, че произхожда от латинската или други южноевропейски азбуки.