Викингите и борбата за оцеляване като начин на живот!

Викингите, известни още и като нормани или варяги, са племена обитавали земите на Скандинавския полуостров през Средновековието.

Тези от тях, които населявали северните части на полуострова живеели в малки изолирани стопанства с не повече от 100 души всяко. Характерно за тях било, че всичките му обитатели живеели заедно – от най-бедните до най-богатите. За целта се строяла една къща от камък и дърво, която имала едва няколко малки прозореца, заради суровия климат по тези земи. Тя била с правоъгълна форма и на дължина достигала цели 30 метра. Известна била като ‘дългата къща’! Състояла се от една голяма стая и едно, най-много две, по-малко помещение, използвано като обор или склад. В центъра на голямата стая се намирало огнището, а до него и домакинските съдове. По краищата на стаята се разполагали рогозки и дъски, с които се оформяли нещо като легла. Това било мястото, където викингите се хранели, спели и работели, когато метеорологичните условия навън не позволявали да се трудят на открито. В южните части на полуострова, където климатът не бил толкова суров, викингите живеели на малки общности, които включвали едно или няколко семейства.

дълга къща’ на викингидълга къща на викингиСнимка: en.wikipedia.org

къщи на малките общности на югкъщи на викингиСнимка: en.wikipedia.org

Любопитен факт е, че в едно семейство жената имала право да получи развод, както и да притежава земя или да наследи имот, ако съпругът ѝ почине – нещо, с което малко общества в средновековна Европа са можели да се похвалят! От своя страна мъжът имал право да има повече от една съпруга, а в случай на доказана изневяра от страна на жената, дори да я убие!

Тези племена се прехранвали предимно с лов и риболов, а в тези части на полуострова, където климатът бил по-мек и със земеделие и животновъдство.

викингиСнимка: vignette.wikia.nocookie.net

Всяко стопанство и общност на полуострова регулярно провеждало публични събрания, известни като тинг. На тях се обсъждали проблеми, приемали се закони и дори се разрешавали междуличностни спорове! Интересен момент от правораздавателната система на викингите представлява така нареченото право на Божи съд. При него обвиняемият трябвало да задържи в ръката си за няколко секунди силно нагорещено парче желязо, а след това раната внимателно се превързвала. Ако на тинг след четири дни раната на човека била чиста, то обвиненията срещу него се сваляли, но ако била замърсена, то го чакала глоба, а понякога дори и смърт! Друго не по-малко страшно наказание за прегрешилия викинг било това да бъде отлъчен от общността, като се отнемала цялата му собственост.

Нашествия и завладяване на нови земи

Публичните събрания организирани в стопанствата на север и общностите на юг излъчвали свои вождове. С течение на времето те започнали да воюват помежду си, съревновавайки се за повече земя и власт. Харал Прекраснокосия (850-933 година) се счита за първият викингски владетел, сложил ръка върху голяма част от териториите на съвременна Норвегия.

варварски племенаСнимка: s2.glbimg.com

Но викингите не спрели до тук, а насочили вниманието си на юг от полуострова. В продължение на повече от 5 века (517-1066 година) системно нахлуват в различни части на Европа, като не малка част от тях се заселват в средните и източните части на Стария континент.

оръжия на викингиоръжия на викингиСнимка: en.wikipedia.org

Основна причина за експанзията им се оказва пренаселването на крайбрежните райони на Скандинавския полуостров, в резултат на което имало недостиг на обработваеми земи, а както знаем земеделието било сред основните поминъци на викингите.

Корабостроене

викинги, нападащи Англия по вода, илюстрация от 12-ти векварварски племена от СкандинавияСнимка: en.wikipedia.org

Освен като добри земеделци и смели завоеватели, викингите се славели и като изкусни майстори на кораби и лодки. Те били толкова здрави, че можели да се използват в продължение на десетилетия:

  • дракар – кораб, използван за изследване на непознати води и военни цели, с помощта на които викингите развивали висока скорост. Те достигали на дължина до около 20 метра и ширина от около 2.5 метра.
  • кнор – кораб, използван за търговски цели и превоз на големи товари. Били значително по-широки от дракарите.
  • кораби на жрици и вождове – тяхната дължина надхвърляла 20 метра. Тези кораби символизирали върховната им сила и поради тази причина се правели по-големи от всички останали.
  • риболовни лодки – с дължина до около 10 метра
  • лодки за плаване по реки – с дължина до около 6 метра. Известни били с това, че с тях можело да се плава в изключително плитки води – от около 30 сантиметра.

Любопитен факт е, че викингите не познавали компаса и когато плавали в открити води, те се ориентирали по полета на птиците, Слънцето или Полярната звезда.

викинг на кораб

Митология на викингите

Сред едни от най-високо почитаните богове били Один – богът на сътворението и Тор – богът на гръмотевиците. Викингите вярвали в съществуването на елфи, джуджета и гноми, както и в това, че реките, дърветата и горите имат свои духове-пазители.

Писменост

Макар и често определяни като варвари, викингите са имали своя писменост. Азбуката им се нарича руни и се състой от 16 букви. Смята се, че произхожда от латинската или други южноевропейски азбуки.