Брегът на скелетите в Намибия или ‘Земята, която Бог направил в гнева си’

Брегът на скелетите се разполага по северното атлантическо крайбрежие на Намибия. По своята същност това е 500-километрова ивица земя от дълги пусти брегове, скални възвишения, високи пясъчни дюни, мъгливи полуострови и сурова пустиня. Сред местните брегът е известен като ‘Земята, която Бог направил в гнева си’.

Бряг на скелетите в НамибияСнимка: commons.wikimedia.org Автор: MarkDhawn (CC BY-SA 3.0)

През вековете брегът се оказал последен за стотици кораби. Причина за това били непредсказуемите океански течения, силните прибои, често срещаните в района китове и не на последно място рядко вдигащите се гъсти мъгли*. Корабокрушенците достигнали успешно Брега на скелетите в повечето случаи загивали, тъй като макар и стъпили на суша, те много скоро разбирали, че се озовавали на безлюдно място, а за техен лош късмет най-близкото място с прясна вода се намирало на стотици километри разстояние. Те умирали от жажда, а откритите множество човешки и животински скелети дали злокобното име на брега.

гъсти мъгли* – резултат от студените антарктически води на океанското течение Бенгела, охлаждащи въздуха в района. Течението преминава покрай бреговете на африканската държава в посока юг-север.

Любопитен факт е, че някои отломки от кораби се намират на около 40-50 метра от брега. Това е така, защото пустинните ветрове навяват пясък към океана, отдалечавайки по този начин плавателните съдове от водата.

Въпреки суровия климат, Брегът на скелетите е дом на разнообразни тревопасни (антилопа, зебра, носорог и така нареченият пустинен слон*) и хищни животни (чакал, лъв, хиена), а по протежението му в богатите на риба води живеят китове, делфини, тюлени и акули. Тревопасните животни обитават оазисите, както и териториите около речните корита, където намират прехрана. В менюто на хищниците влиза антилопата, зебрата и тюленът.

пустинен слон* – да, колкото и невероятно да звучи, но Брегът на скелетите се обитава и от слонове. За да се предотврати потенциално прегряване, това животно покрива тялото си с предварително намокрен пясък.

Океанската мъгла, покриваща често брега, е опасна за плавателните съдове, но тя доставя живителна влага на растенията и животните, обитаващи този пуст и негостоприемен район.

вход към Национален парк ‘Бряг на скелетите’природна забележителност НамибияСнимка: commons.wikimedia.org Автор: Jens Kühnel (CC BY-SA 3.0)

Национален парк ‘Брегът на скелетите

Понастоящем по-голямата част от Брега на скелетите се намира в пределите на национален парк ‘Бряг на скелетите’. Създаден е през 1971 година, като площта му възлиза на 16 845 квадратни километра. Река Хоаниб служи за естествена граница между двете зони обособени на територията му:

  • северна зона – състои се от непроходима пустиня и поради тази причина достъпът до зоната е забранен. Все пак е възможно да се разгледа, но само от въздуха (чрез така нареченото ‘самолетно сафари’). Любопитен факт е, че покрай бреговете на река Кунене живее племето химба. Номадски народ от около 50 000 души, който въпреки развиващия се около него свят съумява да съхрани древните си обичаи и начин на живот. Жените например сплитат косите си на плитки. Със специална паста, съдържаща охра, намазват плитките и кожата си, като по този начин ги почистват.
  • южна зона – достъпът е напълно свободен (използват се превозни средства). Тук се намират и едни от най-популярните забележителности в Намибия – ‘Ревящите дюни Терас Бей’ – пясъчни дюни, чийто грохот може да се чуе от няколко километра разстояние. Интересното е, че той е толкова силен, че дори наподобява шума от самолетен двигател, а земята наоколо вибрира! Учените обясняват въпросния рев със свличащия се от вятъра пясък. Според тях това е възможно само при дюни, чиито пясъци са сухи и подредени по определен начин.