Белоградчишките скали – изящна творба на природата!

Не е тайна, че природата в България е изключително красива. На малък къс земя има всичко – море, планини, равнини, реки и низини. В западните части на Стара планина се откроява кандидат за място сред ‘новите чудеса на света’ – Белоградчишките скали. През 2007 година се проведе международен конкурс, в който участваха над 220 държави, като Белоградчишките скали се наредиха на 77-мо място.

Белоградчишките скали, както подсказва наименованието, се намират в близост до град Белоградчик, Северозападна България. Природният феномен се разпростира на дължина от почти 30 километра и ширина до 3 километра. Скалните стълбове се издигат до 200 метра височина, като цветовете им варират от почти чисто червено до жълто.

Белоградчишки скали

Преди повече от 200 милиона години регионът бил дъно на море. С течение на времето започнали да се отлагат утайки, пясък, глина и варовик. Под влияние на водните течения се оформили величествените заоблени форми, а червеникавият отенък на скалите се получил от железния окис. Тектонските движения, образували Стара планина, като издигнали региона на повърхността. С помощта на ерозията и климатичните условия, отлагалият се милиони години варовик се разпаднал и останали величествените скални стълбове, които виждаме и до днес. Учените предполагат, че пукнатините, който са видими и с просто око, се получили, когато регионът бил тектонично активен. Така се оформили и множеството пещери, разпръснати по протежение на Белоградчишките скали.

Белоградчишките скали са разделени на 5 групи – Фалковска, Централна, Збеговска, скалите между Латинската порта и пещерата Лепенишки печ, скалите между селата Гюргич и Белотинци. Във всяка една от групите отделните скали носят имена, като повечето от имената са породени от формата на съответната скала или легенда свързана с нея. Такива са Момина скала (наподобява глава на момиче), Пчелен камък (обитавана от диви пчели), Кукувицата (при вятър се чуват специфични звуци) и други.

Специфичният релеф на местността е подходящ за изграждане на крепости, тъй като има множество склонове, скални стени и ридове, които са естествени препятствия за нашествениците. Сред скалите на Белоградчик се откроява една от най-запазените крепости в България – Калето. Площта му е над 10 000 квадратни метра и е изградена още преди основаването на България. Специфично за нея е, че са издигнати само две стени – северозападната и югоизточната страна. Останалите страни на крепостта са естествени скали с височина до 70 метра. Крепостта играла важна роля, както преди завладяването ѝ от Османската империя през 1396 година, така и след това. Няколко пъти е разширявана и реконструирана.

Белоградчишки скали България
природна забележителност в България

Има множество легенди за местността, предавани от уста на уста през вековете. Зад почти всяка скала се крие завладяваща история, която оставя без дъх слушателите. Сред най-известните е легендата за ‘Боров камък’. Разказва се, че ергените се надпреварвали кой ще изкачи по-бързо скалата, като този, който е най-бърз ще избере най-хубавата девойка. Друга легенда разказва за скалите ‘Ученичката’, ‘Дервишът’ и ‘Мечката’. Преди години в околността живеела много красива девойка. Нейната красота не останала незабелязана от местен дервиш. Девойката имала любим момък, а дервишът ревнувал от него. Когато девойката и любимия ѝ си уговорили среща, на уреченото място се появил дервишът. Девойката побягнала уплашена между скалите. Изведнъж пред нея се изправила мечка. Тогава девойката започнала да се моли на Бог да я избави от дервиша и от мечка. Бог чул молитвите ѝ и превърнал нея, мечката и дервиша в камък.

забележителност в България

Има още безброй легенди за Белоградчишките скали, които допълнително украсяват невероятните скални образувания в Северозападна България.